Х ърватската тинейджърка Кристина Томчич е завършила училището по фризьорство, но се е примирила, че никога няма да работи в този бранш, тъй като още 5000 младежи с този занаят търсят работа, пише в анализ на Ройтерс.
"Знам, че е трудно да се намери работа в моята професия, но аз обичам контактите с хората и се надявам с моите умения и желание за работа да се реализирам", казва хърватката.
Подобно на някои обучени фризьори в родината си тя евентуално може да намери работа като педикюристка или продавачка. Но възможностите пред нея илюстрират един доста разпространен проблем на Балканите:
образователната система не задоволява нуждите на пазара
Безкомпромисният пазар на труда и системата, която не е реформирана още от комунистическо време, са пречка за мнозина в региона. Те оставят празнини в регионалните пазари на труда, които непрекъснато се задълбочават поради големия отлив на "мозъци" към Запада в търсене на по-добро заплащане.
"Уменията на хората, обучени в балканските страни, не са адекватни на търсенето на пазара", твърди Горан Сараваня, анализатор на инвестиционната банка CAIB.
Освен това според него пазарите на труда в много страни са безкомпромисни, което прави заетостта по-скъпоструваща за работодателите.
Очаква се Хърватия да стане член на ЕС около 2010 г., но анализаторите предупреждават, че нейната икономика може да пострада от пост-присъединителен шок, въпреки че реструктурирането и работната й сила се адаптират.
Фармацевти, компютърни специалисти, инженери, архитекти и опитни счетоводители са сред малкото професии в страната, които се радват на стабилна позиция на пазара на труда - те могат да намерят работа в рамките на месец или два.
Станко Берецки, директор на фризьорското училище, където е учила Томчич, е запознат с проблема.
"Повечето от хърватските гимназии могат да бъдат затворени в продължение на пет години и пазарът на труда няма да почувства липсата на подобни специалисти. Проблемът не е само във фризьорството, той се отнася за нашата образователна система", обяснява той.
В опит да облекчи проблема и да привлече местни или чуждестранни инвеститори Хърватия ще отвори уебстраница "Labour Market Monitoring" (LMM), която има за цел да
пригоди посткомунистическата работна сила към нуждите на пазара
Според служители това ще бъде малкото начало. Владимир Глигоров от виенския Институт за икономически изследвания смята, че новите технологии и новата посткомунистическа икономическа структура изискват обновена образователна система, но досега е направено твърде малко.
"Няма големи инвестиции в човешкия капитал в региона, освен до известна степен в България. Това сигурно би бил най-добрия курс на реформа в трудовия пазар, но подобна реформа отнема време и не води до промени за една нощ", казва той.
Дори и с реформа мениджъри в България, която се присъедини към ЕС тази година, се оплакват, че системата все още е неадекватна.
"Има истински глад за IT специалисти и инженери, но само 4% от всички випускници излизат от гимназиите с техническо образование. Държавата няма да реши от какво се нуждае пазара", казва Дикран Тебеян, зам.-председател на Българската стопанска камера.
Съгласно експерти от Световната банка Сърбия на практика е подобен пример.
"Висококвалифицирани хора, най-вече във финансовите и други сфери, могат да си намерят работа. Другите не могат", заяви Глигоров.
Работната сила в Румъния е 4,7 млн. души. Около 2 млн. работници са отишли в чужбина през последните години, причинявайки недостиг на работна сила в черноморската страна, особено в областта на строителството.
По същия начин много българи са отишли да работят в Гърция или Испания. Войните, които разориха бивша Югославия и нейната икономика през 90-те години, накараха много хора да следват хуманитарни науки вместо природо-математически.
Резултатът е хиперпродукция на специалисти, които трудно могат да си намерят работа, отбелязва Глигоров, цитиран от Ройтерс.
