Б яха времена, когато във Великобритания българското вино "Кабарне совиньон" бе много по-популярно, отколкото сега е австралийското "шираз".
РФИ-България предлага превод на статията на Уил Лайън в шотландското издание "Скотсмън" (Scotsman.com), посветена на винопроизводството в България
Ако погледнем назад във времето, и по-точно през 1908 г., когато отправяхме редовно поглед на Изток за изгодни сделки за запълване на избите си, ще видим, че България и Румъния определяха правилата, предлагайки на цена от 2 лири стерлинги великолепно зрели и пивки вина, произведени от необикновени сортове грозде като
Гъмза, Мавруд и Мелник
През тази година двете страни встъпиха като членки 26 и 27 в ЕС и няма съмнение, че ще спечелят от значимите селскостопански фондове на ЕС.
Съдейки по ограниченото присъствие на София и Букурещ на британския пазар, по всичко личи, че държавите ще се нуждаят от подобна помощ.
Времената със сигурност са се променили. Лайън разказва за свой приятел, който му позвънил по телефона, за да му се оплаче, че не може да открие на пазара във Великобритания български вина.
Всичко, което успях да открия, бе единствено запълнени рафтове с австралийски вина, оплакал се приятелят на Лайънс, който от своя страна закачливо му отвърнал, че и двамата много добре знаят, кого да винят в този случай, а именно
"приятелят Горбачов"
От средата на 60-те години винопроизводството в България на практика процъфтява и през 1985 г. стига 4,5 млн. хектолитра - почти толкова, колкото Германия произвежда и много повече от това, което излиза от австралийските изби, отбелязва в статията си британският журналист.
Той подчертава и факта, че в определен период от време България е била четвъртият най-голям износител на вино за Обединеното кралство.
Според автора идването на власт на Михаил Горбачов в СССР и "опитите му да отрезви" Съветския съюз водят до изкореняването на огромни лозарски масиви в България.
В чист комунистически стил тогавашната система фиксираше твърди цени на гроздето, независимо от качеството му, твърди Лайън.
Това бе една от причините фермерите да изгубят интерес, което доведе до рязко падане на качеството на произвежданата продукция. През 1990 г. независимо от великолепната реколта бяха произведени едва 1,8 млн. хектолитра.
След падане режима на Тодор Живков през 1989 г. се стигна до либерализирането на винопроизводството в България, което обаче не предизвика желания успех, а доведе до
хаос в сектора
Селскостопанска реформа, според която земята трябваше да се върне на потомствените й собственици, бе провеждана много често по начин, който водеше след себе си до катастрофали последици.
Градски типове с незавидни познания по земеделие се превърнаха в наследници на големи масиви земя. Това предизвика процеси по разпокъсване на земеделските площи в страната и до спад във винопроизводството, описва ситуацията журналистът.
Въпреки това бъдеще за винопроизводството в България се вижда.
Правителството публикува доклад за подобряване на качеството на виното, чието производство ще бъде улеснено допълнително и от отпадането след 1 януари на някои такси.
Засега обаче пазарът в България все още е доминиран от "Домейн бояр".
Вината на компанията са приемливи, дори и малко повечко превтасали. Въпреки това те предлагат приятно пътуване в спомените на романтици като нас.
