П ри толкова много световни събития днешните европейски вестници са принудени да погледнат извън границите на континента, информира Българската редакция на Би Би Си.
Някои издания оплакват уязвимостта на бедните страни на природни бедствия като азиатското земетресение и на болести като птичия грип, други осъждат международния отговор на кризата с нелегални емигранти в Северна Африка, а трети задават въпроса дали наистина Мохамед ел Барадей и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) заслужават Нобеловата награда за мир.
"Разкъсана земя" е заглавието на първата страница на парижкия ЛИБЕРАСИОН над снимка на човек, слизащ по развалините на къща.
В редакционна статия вестникът констатира, че за пореден път снимките на разрушения и трупове запълват страниците и тв екраните.
Изданието обръща внимание на факта, че подобни бедствия удрят по-често бедните, отколкото богатите, но признава, че огромната помощ от света ще помогне да бъде спасен животът на много хора.
Според мадридския ЕЛ ПАИС последствията от урагана Стан в Гватемала показват, че хората също носят вина за тежките загуби.
Местните власти не са научили урока си от урагана Мич през 1998 г. и са продължили да строят на уязвими места и да изсичат горите, смята вестникът и допълвя, че ужасно некачествената инфраструктура в Кашмир е спомогнала за високия брой жертви и при земетресението в Азия.
Някои издания се притесняват от съобщенията на неправителствена организация, че властите в Мароко са прогонили в пустинята без храна и вода нелегалните емигранти, които опитват да преминат в Испания от територията на страната.
Неделният мадридски ЕЛ МУНДО смята намерението на Мароко да репатрира африканците за закъсняло и неизпълнимо, но критикува и испанската реакция на кризата.
Изданието одобрява без ентусиазъм споразумението за международна помощ и гарантиране хуманното отношение към имигрантите, но е скептично по отношение на южния съсед на Испания.
Мароко явно не разбира от учтиви думи, а само от дипломатически натиск, заключава вестникът.
Германският ФРАНКФУРТЕР АЛГЕМАЙНЕ също реагира гневно на петъчните съобщения за съдбата на бежанците и пита саркастично защо Испания просто не даде автобуси на Мароко, за да може Рабат да праща емигрантите в пустинята.
Изданието обаче предупреждава, че африканската страна не може просто да се атакува и е крайно време Европа да си зададе въпроса каква цена е готова да плати, за да запази просперитета си.
Парижкият МОНД от своя страна коментира, че присъждането на Нобеловата награда за мир на ръководителя на МААЕ е помогнало на каузата за развитие на ядрената енергия точно толкова, колкото и за неразпространението й.
Според неделното издание на вестника това е парадокс, защото реакторите за мирни цели са потенциален източник на атомно оръжие.
МААЕ е безсилна по природа, смята швейцарският ЛИБЕРТЕ. Създадена по инициатива на САЩ, тя се прави на независима, но винаги ще остане съмнението, че играе за един лагер от държави срещу друг.
