Н а първа страница на "Пари Мач" е силуетът на въоръжен мъж - а изданието посочва, че миналата неделя в Грини този мъж е стрелял срещу полицията, информира РФИ-България. Републиката е в извънредно положение, обявява репортажът, според който чувствайки се изключени, младежите горят символите на една интеграционна машина, която обаче не ги интегрира.
Според "Поен" гори самата политика: "Безработицата изгаря нашия социален модел, а градските насилия горят интеграционния ни модел."
Кварталите са болни от паралелната икономика, смята "Шаланж": 90 млрд. евро - това е числото на подземната икономика, изградена на трафика.
Надявахме се на план "Маршъл" за предградията, но се получи войната в Алжир, четем в "Политис", според чийто редакционен коментар вечерният час е начин да се избегне социалният въпрос.
"Експрес" съзира две идеи в последните събития: "Първо, тези млади хора усещат, че съществуват само когато се бунтуват. Медиите им предоставят огледалото, което никога не са имали.
Освен това мнозина вярват, че изживяват същата драма като някой външен пролетариат, арабски, африкански, който радикално се противопоставя на т.нар. "северен свят", който ги очарова и ги отхвърля."
"Нувел Обс" пита как да възпитаме у младите солидарност и уважение към другите, когато ден след ден телевизиите казват обратното.
"Мариан" нарича събитията интифада на кварталите, а "Фигаро Магазин" се опитва да ги разбере. И пита защо понякога насилията избухват в 19.30 ч. - защото в 20 започва телевизионната емисия.
В британските неделни вестници обаче бунтовете във Франция предизвикват противоречиви коментари, отбелязва Българската редакция на Би Би Си (BBC.bg).
"Обзървър" е на мнение, че френските медии са си наложили самоцензура и обещава "да покаже това, което французите крията умишлено".
В отделен коментар седмичникът пише за "Франция и мюсюлманския мит", като изказва тезата, че "бунтовете са били изпратени от Господ за онези, които се противопоставят на интеграцията и прогреса".
Събитията във Франция са били "буквално присвоени от онези, които търсят или създават "сблъсък на цивилизациите" между Запада и исляма", смята изданието.
Наистина, в основата си бунтовете са мюсюлмански, но са част от консервативната опозиция срещу сливането на култури и традиции, която е характерна и за християнството, допълва вестникът.
Според "Обзървър" истинският сблъсък не е между Запада и исляма, а между истински консервативните елементи и глобализацията, водеща до сближаване и контакт между елементи на различни общества и култури, които рядко са влизали в контакт помежду си.
"Парадоксът е, че колкото по-бързо се развива глобализацията, толкова по-отчаяни ще стават действията на консервативните елементи сред християни и мюсюлмани, толкова повече подозрения за заговори ще се раждат и толкова по-радикални и многобройни ще стават тези елементи", пише изданието.
Това според "Обзървър" е резултатът от действията на онези на Запад, "които вярват, че ще спечелят от глобализацията и от свободния, ако не и див капитализъм".
"Сънди Таймс" разглежда проблема от различна гледна точка, като озаглавява материала си: "Мюсюлманският апартейд се разгаря във Франция".
Според вестника " в отделни райони на страната радикалните ислямисти налагат фереджета и забрадки, гонят французите от жилищата им, преследват собственици на магазини, които продават алкохол и свинско месо, и затварят кина и театри".
Авторка на статията е журналистка, живяла дълги години в Монпелие, където в миналото не е имало нито един мюсюлманин.
"Десет години по-късно дори чужденец би забелязал, че нещо не е наред. Всичко започна, когато по улиците се появиха хора от северноафрикански произход, които се размотаваха по цял ден навън, без да правят нищо...", пише тя.
По-нататък авторката обяснява, че новите пришълци не желаят да се интегрират във френското общество и не зачитат местните нрави и обичаи, като искат да наложат своите.
Дадени са и примери как дори в Канада Ислямският институт за гражданско право предложил шериатът да бъде вземан предвид в съдилищата с предимство пред местното законодателство.
Ако европейците не са убедени, че трябва да се изправят срещу апартейда и да се борят за интеграция, нищо чудно, ако съвсем скоро шериатът стане единственото право в нашето старо френско градче, заключава авторката.
