Виждаме безнадежни пейзажи, "портрети" с горната част на носа и понякога очи, падащи тежки гънки на черен плат и демонстративно липсваща индивидуалност. Тя е заменена от знаци на принадлежност към вяра, традиции, общност. Една такава фигура заема дясната част на "Звезди и райета" (2ООО), а в лявата е американското знаме ? също знак за вяра, традиции и общност...
Двата свята не се познават, това е очевидно. Общуват чрез предразсъдъци. Западната представа, свързваща фереджетата с безправие, потисничество и фундаментализъм, не е нищо друго освен клише, несъвместимо с идеята за толерантност към другостта. Защото ? виждаме във фотоса на група монахини, които лесно бихме сбъркали с мюсюлмански жени ? става дума за вяра и отдаденост, за общност, съществуваща по свои правила, които просто трябва да приемем като също толкова валидни, колкото са и нашите.
Глобалните проблеми художничката свързва със собственото си страдание ? оперирана е от рак на гърдата. И поставя собствената си оголена глава до мрачен силует във фередже ? "Ти още не ме виждаш" (2ООО). От автопортрета без една гърда художничката гледа спокойно и настойчиво същевременно. Озаглавила го е "Въпрос на красота", за да отправи предизвикателство към установените естетически и етични представи в обществото.
