П рез 1953 г. в северна Словакия изчезват пет села с общо 177 къщи. 3600 души са принудени да се преместят. Тук не става дума за някакво паранормално явление, а просто за
изграждането на един от язовирите в бивша Чехословакия
Сланица е единственото село, от което е останало нещо над повърхността на водата - селската черква, която допреди половин век се издигала на едно възвишение.
Отначало народната власт настоявала черквата да бъде разрушена, но след протестите на местните хора било взето решението нивото на бъдещия язовир да бъде свалено с 5 м.
Така в крайна сметка село Сланица се оказало на 30 метра под водата, а черквата оцеляла и до днес се издига на малко островче сред язовира с площ от 35 кв. км.
Преди четири години до черквата бил издигнат паметни за пострадалите от изграждането на язовира.
От картата на Белгия предстои да бъде зачеркнато село с 900 души. Дул е разположено близо до границата с Холандия и през последните няколко години е буквално погълнато от разширяването на пристанищните съоръжения на Антверпен.
Гледката е едновременно печална и сюрреалистична:
селото е заобиколено от химически предприятия и близката атомна централа. През 1997 г. местното правителство решава, че Дул трябва да бъде пожертвано за доброто на фламандската икономика.
Въпреки създадената програма за компенсиране и социално подпомагане на потърпевшите, много от жителите на селото упорито продължават да се съпротивляват и отказват да напуснат домовете си.
Дул се превърна в тема на много телевизионни предавания, но по всичко личи, че съдбата му е предрешена и окончателното му заличаване е въпрос на време.
През XIII в. камбанариите на 8 черкви се издигали над пристанищното селище Дънидж, където били закотвени над 90 кораба. На това място живеели 3 хил. души, които избирали двама представители в парламента.
На 14 януари 1328 г. върху околните брегове връхлита невиждано мощен ураган, а бурното море унищожило напълно за една нощ 400 къщи и 2 черкви. Само за един ден едно от най-проспериращите пристанищни селища в Англия било опустошено.
Някои от местните жители се върнали и опитали да възстановят домовете си. Ураганите обаче продължавали и скоро изчезнала още една черква. Жителите на Дънидж изградили защитна дига, но и тя не устояла.
И все пак селото успява да доживее до XVIII в., когато земята наоколо не струвала нищо, корабите вече не акостирали, но местните хора продължавали да изпращат двамата си представители в парламента.
Това продължило и 100 години по-късно, когато в
селището-фантом останали едва 8 жители
Днес Дънидж представлява просто един спомен, умело поддържан, за да привлича туристи.
Десетки български села започват да изчезват от картата на страната. Последното преброяване през март 2001 г. установи, че те са заличени като географски означения, защото са излезли извън всякакви функционални типове селища.
Така покрай преброяването
варненското село Самотино стана медийна сензация
с единствения си жител - 88 годишният Коста Лефтеров.
Като Самотино са доста села в Кърджалийско, Еленския Балкан, Монтанско, в граничните райони. Те са имали история, но вече нямат бъдеще. Пустеят, къщите се рушат, а крадците са прибрали каквото са могли.
За някои от тези села и докато са съществували не е имало добри транспортни връзки, което е усложнявало комуникацията с местните центрове на цивилизацията. Да не говорим за инфраструктура и битови условия.
Жителите им пък вече са измрели или миграцията, която датира не от днес, а от 40-те и 60-те години, когато социалистическата индустриализация размести големи маси и обезлюди селата, ги е подела.
Колкото селото е по-малко и бедно, толкова по-бързо се е обезлюдило, са констатирали статистиците.
С това обезлюдяване България е на път да стане държава прецедент. Шанс за красивите кътчета на България има в развитието на екотуризъм и желанието на чужденци, които купуват къщи и се заселват в българските села.
