В подготовката на стратегията са участвали представители от Върховната касационна прокуратура, министерствата на правосъдието, на вътрешните работи, на младежта и спорта, на здравеопазването, на образованието и науката, Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и Държавната агенция за закрила на детето.
Главната цел на стратегията е да се създаде превантивна среда, която да доведе до намаляване на престъпленията и асоциалните прояви на малолетните и непълнолетните.
През 2001 г. са осъдени 3259 непълнолетни, което е 11,3 на сто от всички осъдени лица. 20% от тях (665 деца) вече са имали предишни присъди и към тях са прилагани възпитателни мерки от местните комисии за борба с противообществените прояви. Видно е, че в по-голямата си част те не са постигнали необходимия ефект.
Криминогенните фактори, които обуславят асоциалното поведение на децата, са:
- проблеми, свързани с безработицата и ниския жизнен стандарт;
- деформации в ценностната система и негативно отношение към правните и обществените норми;
- липсата на възможности и нежеланието за запълване на свободното време на децата с полезни и необходими за развитието им дейности като спорт, творчество, изкуство;
- психотравмиращи отношения в семейството, престъпна безотговорност и безнаказаност на някои родители;
- необхващане и отпадане от училище на децата.
Отчитайки всички тези фактори, стратегията се насочва към превенция и противодействие на асоциалното поведение на малолетните и непълнолетните чрез превантивни мерки, с които да се преодолее отрицателното влияние на семейната, социалната и икономическата ситуация, в която се намират децата.
Основните механизми в стратегията за преодоляване на негативните тенденции са свързани с развитието на програми, насочени към ограничаване на криминогенните фактори, програми за ранна превенция, програми за деца в риск и програми за превенция на рецидива; осигуряване на адекватна правна защита за децата във всички стадии на съдебното и извънсъдебното производство, включително специализация на магистрати; повишаване на квалификацията, подобряване на уменията и установяване на критерии за подбор на специалистите в системата за противодействие на детското асоциално поведение; взаимодействие с медиите и активизирането на гражданското общество.
Наказателният кодекс, НПК и Законът за изпълнение на наказанията и сега съдържат специални разпоредби, които уреждат статута на непълнолетните правонарушители. Предвидените наказания са свързани с превъзпитанието, подготовката за общественополезен труд и ресоциализацията на децата. Въпреки съответствието на тези разпоредби с международните стандарти, съществуват и сфери, които не са напълно хармонизирани.
Те са свързани с ускоряването на процедурата за ограничаване и лишаване от родителски права при неполагане на грижи за детето; законово регламентиране на по-кратки срокове за разглеждане на делата за престъпления, извършени от непълнолетни, защото в момента няма такава регламентация и тези дела се гледат по общия ред; въвеждането на нови видове възпитателни мерки. Обмисля се и необходимостта от експериментално разкриване на заведения от преходен тип между лишаването от свобода и освобождаването, чрез които детето да се подготви за ресоциализация.
Ангажименти по стратегията ще имат почти всички министерства и ведомства. Те ще бъдат конкретизирани в плана за действие за изпълнение на стратегията, който министърът на правосъдието трябва да внесе за обсъждане в правителството в тримесечен срок.
