Новото дело срещу българките започна, ще продължи на 13 юни

. Наказателният съд в Триполи даде ход на делото срещу петте български медицински сестри и палестинския лекар, които са подведени под отговорност за епидемията от СПИН в Бенгази.

На продължилото един час заседание петте медицински сестри присъстваха лично, в залата беше и д-р Здравко Георгиев, който беше освободен през 2004 г., предаде пратеникът на БТА.

Съдията по делото провери имената на присъстващите, като сред имената, които той прочете бяха и тези на лица от трети държави, които никога не са присъствали на заседанията на различните инстанции по случая.

Съдията уточни, че още не е завършила процедурата по конституирането като защитници на българите на френските защитници от "Адвокати без граници".

На следващото заседание българските адвокати Георги Гатев и Хари Харалампиев трябва да представят нови документи, с които да получат правото да пледират пред наказателния съд.

Съдията попита специално петте сестри дали имат някакви проблеми и оплаквания от условията в затвора, а те поискаха единствено възможност за осигуряване на спешна медицинска помощ, включително и в нощни часове, ако това се наложи при спешни случаи.

Либийският адвокат на българките Бизанти поиска те да бъдат пуснати под гаранция, която ще бъде осигурена от посолтвото ни в Триполи, но прокурорът възрази и съдията отхвърли искането.

"Единственото, което искаме, е свободата!", извикаха сестрите от клетката в съдебната зала. "Съдът се намира между интересите на страните по делото и нашата задача е да намерим необходимия баланс", заяви в отговор съдия Хуейса.

Днешното заседание бе наблюдавано от дипломати от няколко държави и бе отразено от екипи на арабските телевизии Ал Джазира и Ел Би Си, както и от Би Би Си, Ер Еф И, Дойче Веле.

Съдията насрочи следващото заседание на 13 юни.

Според пратеника на в. "24 часа" Георги Милков съдията е направил всичко възможно, за да остави впечатление, че съдът ще проучи много внимателно позициите на всички страни и присъдата ще бъде справедлива. За Инфорадио той съобщи, че за първи път е било разрешено на българска преводачка на защитата да говори пред микрофон, т.е за първи път и българска реч е звучала в залата.

Милков разказа, че е имало 50-ина протестиращи роднини пред сградата на съда, но този път не са били така агресивни, както в миналото, особено когато съдебните заседания бяха в Бенгази.

Обвиняеми във връзка с епидемията от СПИН в Бенгази са Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, които бяха арестувани на 9 февруари 1999 г.

Днес прокуратурата трябваше да предяви обвинения към българите и останалите, подведени под отговорност за епидемията от СПИН в Бенгази в края на 90-те години на миналия век.

На 25 декември 2005 г. Върховният касационен съд (ВКС) на Либия отмени смъртните присъди на сестрите и палестинския лекар, осъдени на разстрел на 6 май 2004 г. от Наказателния съд в Бенгази. ВКС отхвърли жалбата срещу освобождаването на д-р Здравко Георгиев и препоръча в мотивите си следващият прокурор да приеме голяма част от жалбите на българската защита, свързани с конструкцията на цялото обвинение срещу медиците.

ВКС посочи в мотивите, че при издаването на смъртните присъди са допуснати десетки процесуални нарушения. ВКС препоръчва на следващия съд да се спре по-подробно на доказателствата по обвиненията за неморално поведение и нарушение на валутните закони на Либия, по които през 2004 г. сестрите бяха оправдани.

Същевременно върховните съдии коментират, че наличните доказателства по обвинението за умишлено причиняване на епидемия, които са част от делото, не са достатъчни в полза на тезата за съзнателно виновно действие.

Започващото ново дело в Триполи може да завърши с нови смъртни присъди срещу българите, в зависимост от обвиненията на прокуратурата, смятат някои дългогодишни наблюдатели на процеса, цитирани от БТА.

В случай, че обвиненията се запазят и присъдите отново бъдат максимални, те могат да бъдат обжалвани отново пред върховния съд.

В случай, че ВКС също потвърди смъртните присъди, тяхното изпълнение зависи от резолюция на Върховния съдебен съвет, чийто председател е министърът на правосъдието на Либия.

В зависимост от новите обвинения, съдът може да осъди българите и на лишаване от свобода за 15 години или до края на живота им. В подобен случай се очаква да бъде въведен в действие договорът между НРБ и Либия за правно сътрудничество, в сила от 5 август 1985 г., според който българите да изтърпят наказанието си на територията на България.