Нашият дом

Има все повече инициативи за опазване на Земята. Все повече граждани и неправителствени организации разширяват своите мероприятия. Вече много фирми включват в своята дейност и "зелени" кампании. Целта е само една - да се опази Земята, да се намали нейното замърсяване.

За тези проблеми започва да се говори постепенно от 1970 г. когато САЩ и Канада обявяват един ден в годината за "Деня на Земята". Тази инициатива се разраства и от 1990г. се чества като международен, а в България се отбелязва от 1993г. Целта е да се обединят хората на планетата в защита на околната среда. Международният ден на Земята за първи път е отбелязан на 22 април 1970 г. Тогава милиони американци участват в демонстрация и настояват политици, държавници, бизнес-среди да включат в своите приоритети опазването на околната среда.

След "Деня на Земята" следва "Часът на Земята", започнал като кампания, приканваща жителите на Сидни да угасят осветлението за един час. "Часът на Земята" се разраства и стана една от най-сериозните световни инициативи за борба с климатичните промени.  Това са информации които ни припомнят всяка година когато наближат тези събития. И след като отминат, тогава какво? Като че ли ги забравяме, някак си...потъваме в ежедневните си проблеми.

Сещаме се за Земята и нейното опазване само ако се случи голяма екологична катастрофа, замърсяване от завод, предприятие, или ако някоя фирма започне да рекламира своя "зелена" инициатива. Но и това пропускаме - това не се отнася до нас, нека другите да го правят, щом е мръсно при тях или ако  имат пари.А ние?Ние се изключваме от този проблем. Мислим се за малки, незначителни, че нищо не зависи от нас. А всъщност - каквото мислим за себе си - това правим. Ако мислим, че нищо не зависи от нас и сме никой - такива и ще си останем. Но не се и сещаме, че точно ние можем да направим много, че от нас зависи ако не всичко, то много неща.

Защото ние сме един организъм на тази планета.

Аз, ти, той, тя....НИЕ....

Ако не правим малкото, което можем - няма как да направим голямото. Ако ние с нашите действия не дадем пример, не покажем - как другите ще ни повярват и последват? Особено нашите деца. Те гледат от нас, попиват нашите думи, действия. Как искаме те когато порастат да опазват природата, да бъдат съзнателни граждани, когато са видели и научили от нас да бъдат безразсъдни, че те могат да изцапат, и все ще се намери някой друг, който да мине след тях и да почисти.

Трябва да се грижим за природата, да я опазваме, да учим и възпитаваме нашите деца, че те не са само потребители, ами и собственици, и съжителстват заедно с много други живи същества на нашата планета. Всеки се грижи за своя дом, опазва го, но в същото време нехае за другите. Докато това наше самосъзнание е такова, винаги ще честваме "Деня на Земята" или "Часът на Земята" само в един календарен ден от годината. А през останалото време ще забравяме...или ще ни е неудобно да се сетим...или ще се правим, че не се сещаме.

Защото...Ами защото, през останалото време караме лъскавите си коли (а някой и не толкова лъскави), изхвърляме пепелника през прозореца, или  "най-културно" отваряме вратата на шофьора, за да го изтръскаме; когато запалим последната цигара от кутията изхвърляме я с едно небрежно движение през прозореца на колата, оправяме си слънчевите очила, и ... след секунди сме забравили какво сме направили. Вечерта когато се приберем у дома в апартамента и след като сме се навечеряли, изтръскваме покривката през терасата, а остатъците ги слагаме в найлонова торбичка и ги изхвърляме...пак от там. Нашият дом, апартамент е чист, а долу ... ами долу не е наше. Нали си плащаме на общината данък смет - да си чисти.

Пък и не сме само ние - и други го правят.Това е всекидневна гледка. Как да възпитаваме децата си, да пазят, да се грижат, когато ние самите не го правим? За това се иска самосъзнание и отговорност. Отговорност пред нас самите, не пред някой друг. Но си мисля, че много хора нямат тази смелост, да застанат пред самите себе си, и да се погледнат такива, каквито са.