П рез 2025 г. всеки пети българин ще бъде на възраст над 65 години, докато през 1990 г. населението в тази възрастова група е било едва 13 процента. Това отбелязва нов доклад на Световната банка, наречен "От червено към сиво ? преход към третата възраст".
Докладът предвижда още, че населението на страната в периода 2000-2025 г. ще намалее с 18% или 1,5 милиона души.
Според изследването застаряването може да застраши настоящия икономически успех на целия регион на Източна Европа и бившия Съветски съюз, ако не се предприемат и осъществят необходимите пенсионни и здравни реформи и не се въведат политики за стимулиране на ръста на производителността.
Навсякъде по света застаряващите общества са застрашени от сериозни икономически последствия, но Източна Европа и бившият Съветски съюз - около 28 държави от Русия до Албания, са единственият регион в света, който се сблъсква с двойното предизвикателство на бързо застаряващо и относително бедно население и незавършен преход към зряло пазарно общество.
Проблемите в тези страни се засилват от необходимостта да се ускори икономическият преход и едновременно с това да се предприемат спешно дългосрочни реформи за преодоляване на демографските последици, сочи докладът.
По-богатите и по-развити държави като Франция, Италия и Япония са много по-подготвени да се справят с предизвикателствата на демографското остаряване в сравнение със страните със застаряващо население от Източна Европа и бившия Съветски съюз, обяснява Аруп Банерджи, ръководител на сектор "Икономика на човешкото развитие" и един от авторите на доклада.
Според прогнозите през следващите две десетилетия населението в региона ще се свие с почти 24 млн. души общо. Само Русия се предвижда да загуби 17 млн. души.
Към 2025 г. между една пета и една четвърт от населението в девет страни от Източна Европа и бившия Съветски съюз, в диапазон от Азербайджан до Словакия, ще бъде на възраст над 65 години. През 2025 г. над една пета от българите ще бъдат на възраст над 65 г. Средната възраст за Словения ще бъде 47 години и населението на страната ще бъде едно от най-старите в света.
В основата на най-трудните предизвикателства са проблемите, свързани с още по-големия и по всяка вероятност непреодолим натиск, който застаряващото население ще окаже върху публичните разходи, особено в сферата на пенсиите и дългосрочните грижи за най-възрастните. Тази загриженост се подсилва и от факта, че в много от бившите комунистически страни финансирането за тези системи вече е недостатъчно.
"Провеждането на разумна политика може да облекчи въздействието на застаряването върху разходите. Неизбежно ще има известно увеличение на публичните разходи, но има възможност да се намали силата на удара. За целта страните от региона трябва да въведат политики за постигане на финансова устойчивост на пенсионните системи дори при по-голям брой пенсиониращи се и да предприемат активни мерки за финансиране на дългосрочните грижи", коментира Мукеш Чавла, водещ икономист на Световната банка и един от авторите на доклада.
Със застаряването на населението натискът на пенсионните разходи неминуемо ще се увеличи, но според доклада във всички страни, за които са изготвени детайлизирани прогнози, тези разходи могат да се компенсират в голяма степен чрез промени в политиката.
Най-добрият начин е да се увеличи възрастта за пенсиониране, която по принцип е много ниска за региона като цяло, но могат да се направят икономии и като се променят формулите за изчисляване на пенсиите. Ще има разлика в конкретните реформи, необходими за всяка страна ? от комбинация на двете мерки при Литва и Словакия, до акцентиране върху преодоляването на проблема с по-ниската възраст на пенсиониране при Албания, Румъния, Сърбия и Турция.
Сериозна загриженост поражда шоковото нарастване на разходите за дългосрочни грижи, като се има предвид, че все по-голям брой стари хора не могат да се грижат сами за себе си, а настаняването им в институции е скъпо и в много случаи неефективно решение. Ключът към решаването на този проблем е да се разработят механизми за предоставянето на такъв вид грижи, които са значително по-евтини от болничните услуги. За целта е необходимо да бъдат признати и подкрепени неофициалните болногледачи.
"В настоящия доклад се защитава тезата, че въпреки всичко мрачното бъдеще на нисък растеж може да се избегне", казва Гордън Бечерман, водещ икономист на Световната банка и един от авторите на доклада.
"Ако се вземат мерки за подобряване на производителността на труда, това очевидно ще компенсира загубите от намаляващата работна сила. Производителността може да се повиши и като се увеличи участието на работната сила чрез повишаване на възрастта за пенсиониране и стимулиране развитието на гъвкави форми на заетост.
А ако се преодолее политическата съпротива, недостатъчното предлагане на работна сила може да се намали и чрез вътрешно-регионална миграция", допълва той.
Според Световната банка, стабилният ръст на производителността ще бъде от решаващо значение за страните от Източна Европа и бившия Съветски съюз, ако искат да запазят ускорения си растеж и да се доближат до доходите и жизнения стандарт на ЕС. За целта ще е необходимо да се проведат реформи за развитие на финансовите пазари, което ще доведе до ръст на спестяванията и инвестициите, и да се повиши гъвкавостта на пазарите на труда.
За да могат да използват пълния потенциал на своите намаляващи човешки ресурси, страните от региона ще трябва да подобрят образованието и да се ангажират с развитието на ученето през целия живот и на иновациите, сочи още докладът.
