Нароченият виновник – СО2

Почти всички привърженици на Теорията за глобалното затопляне са си харесали въглеродния диоксид, отделян от промишлените предприятия и енергийните централи, за главен виновник, който променя глобалния климат. Всички противници на тази теория са станали защитници на СО2, считайки че щом докажат невинността на този газ ще опровергаят реалността на парниковия ефект.

Ало, стига ни занимавахте с примитивни и безсмислени спорове. Виновникът рядко е само един. Парниковият ефект се причинява от парниковите газове. СО2 е само един от тях и неговите емисии стават все по-големи не само с развитието на промишлеността, а и със засилената скорост на унищожаване на тропическите гори. От парниковите газове най-важна, с голяма преднина е водната пара. Но не тя трябва да ни тревожи. Докато въглеродният диоксид е скочил с 30%, то друг парников газ -- метанът, е нараснал с над 100%, след като броят на добитъка, който отделя метан се е увеличил до 1,4 милиарда глави, а множество блата и мочурища, съхраняващи солидни количества от този газ бяха пресушени и го освободиха в атмосферата.

За разлика от СО2, който е незаменимо хранително вещество за растенията, метанът (СН4), с 20 пъти по силно въздействие, не се разлага или преработва в процеса на вегетация. Той извира в огромни количества при добива на газ, от стомасите на преживните животни, най-вече говедата, чието общо тегло на Земята е по-голямо от това на хората, и от тропическите оризови полета. В допълнение на това, разтапянето на заледената почва в тундрата освобождава консервирания там от милиони години метан -- много по-мощен парников газ от въглеродния диоксид. Няма да ни се удаде да „спасим" климата на планетата чрез намаляване на емисиите на СО2. Имаме нужда от алтернативни енергийни източници, за да намалим зависимостта от носители, свързани с фосилите.

Очаква се концентрацията на вредни газове да се увеличава, защото постигнатите досега резултати се дължат предимно на дейността едва на 25% от населението на Земята. Последствията са многобройни: киселинни дъждове, фотохимичен смог, глобално затопляне и много други. Температурата не е климатът - към него принадлежат валежите, вятърът, годишните времена и подводните течения.

Дори известни учени като френския вулканолог Анри Годру издишат при логическите си обосновки: Той първо казва, че СО2 е една от главните причини за парниковия ефект. Но вулканите не можели да изхвърлят толкова въглероден двуокис, та те да са причината за парниковия ефект. Човечеството със своята индустриална дейност е отговорно за отделянето на 110 милиарда тона всяка година. Докато вулканите „допринасят" едва с 10 милиарда тона. Тези факти са напълно верни, но едното не следва от другото, защото първо твърди, че СО2 е само една от главните причини за парниковия ефект, а следващите му твърдения се базират на приемането, че въглеродния диоксид е не само главната, но и единствена причина за глобалното затопляне. Само че друга главна причина за парниковия ефект е един от най-често срещаните вулканични газове (90%) -- това е водната пара.

В крайна сметка не е от най-голямо значение спорът, коя е основната причина за глобалното затопляне: по-важно е, че СО2 е една от причините и трябва да се направи нещо и по този въпрос. Земното затопляне вече е процес, който се самоускорява почти без човешка намеса.

И все пак, няма ли някакъв начин да изтеглим въглеродния диоксид от атмосферата, да поправим част от вредите, които вече сме причинили? Единственият начин да забавим действието на парниковия ефект, който изглежда едновременно безопасен и сигурен - е да засаждаме дървета. В хода на своя растеж дърветата поглъщат СО2 от въздуха. Разбира се, би било глупаво да ги горим веднъж щом са израснали напълно. Това ще унищожи именно ползата, към която се стремим.

Вместо това трябва да засаждаме гори, а дърветата - щом пораснат напълно - трябва да бъдат отсичани и използвани например за построяването на къщи и изработването на мебели. Но земята, която трябва да бъде залесена по целия свят - за да можем да почувстваме ефекта от израстващите дървета - е огромна, приблизително с размерите на САЩ. Това може да се постигне единствено с обединените усилия на целия човешки вид. Вместо това ние хората унищожаваме по един акър гора на всяка една секунда. Всеки може да засади дърво - отделният човек, държавата, индустрията. Но най-вече индустрията. Не би ли трябвало дърводобивните компании да засаждат повече гори - с бързорастящи видове с изобилна зеленина, които ще допринесат за смекчаването на парниковия ефект - отколкото изсичат?

А какво да кажем за въгледобивната, нефтодобивната, газодобивната и автомобилната промишлености? Не трябва ли всяка компания, която е отговорна за вкарването на СО2 във въздуха, освен това да се грижи и за неговото извличане? Не трябва ли това да се отнася за всеки гражданин? Дали не трябва да засаждаме дървета по Коледа? Или на рождените си дни, на годишнините и на сватбените празненства.

Интересно защо не съм чул от нито един от защитниците на борбата срещу СО2 и парниковия ефект да спомене нещо за „Вратата на ада" -- кратерът, разположен в централната част на Туркменистан, на около 260 км северно от столицата Ашхабат, е с диаметър между 60 и 100 метра и дълбочина поне 50 м и от него излиза непрестанно природен газ. През 1971г. гениални геолози запалват находището, което гори безспирно вече 39 години. Като игнорираме огромните икономически загуби от този доста качествен газ, мисля че могат да се намерят и някакви сериозни екологични последици. Изглежда обаче, че те не са от особено значение, след като еколозите не обръщат и капчица внимание на тази гигантска газова факла.

По подобен начин се отнасят и с метана, и с черния въглерод. Всички усилия се хвърлят за борба с СО2, въпреки че метанът, чието намаляване ще е по-евтино от това на въглеродния диоксид, е с доста по-кратък живот от СО2 и можем да възпрем част от най-лошото краткосрочно затопляне чрез облекчаване на неговите емисии. Земеделието например е отговорно за половината от антропогенните емисии метан. Вредният газ се излъчва и от системите за отпадни води, депата за боклук и въглищните мини. Черният въглерод са саждите, продукт от дизеловите емисии или от изгарянето на органична материя за готвене и отопление в развиващите се страни, и той се смята за виновник за близо 40% от актуалното нетно затопляне и за една трета от топенето на арктическия лед.

Емисиите могат да бъдат съкратени чрез използване на по-чисти горива и на нови технологии за приготвяне на храната. Борбата с черния въглерод буквално ще е животоспасяваща, защото замърсяването от саждите в битовите помещения отнема хиляди човешки живота всяка година. Екип от икономисти под ръководството на Дейвид Монтгомъри изчислява, че с разходи в размер на 359 милиона долара можем реално да съкратим 19% от емисиите на черен въглерод, което ще има значителен охлаждащ ефект и ще спаси 200 000 човешки живота, погубвани в резултат на замърсяването.

Молекулите СО2, тъй като са лишени от разум, не могат да проумеят дълбоката идея на националния суверенитет. Те просто се оставят на вятъра да ги носи. Дори и да са създадени на едно място, те спокойно могат да се озоват на всяко друго. Планетата е едно цяло. Нациите по света трябва да работят заедно - независимо от това какви са техните идеологически и културни разлики. В противен случай няма да има решение за парниковия ефект и другите глобални екологични проблеми. Всички заедно сме затворени в парника.