Александър Божков: Докога така?

Напоследък, покарай решението да се похарчат "само" 1 379 022 000 лева от три пъти по-големия излишък в бюджета за 2007 г. установихме вън от всякакво съмнение, че държавата вече не е бедна.

В ръцете на правителството очевидно има достатъчно пари, събираемостта на данъците и другите приходни пера е отлична, значи наистина сме излезли от дупката на посткомунистическата мизерия.

Излезли сме, но някак си гражданите не забелязват това. Или по-точно забелязват нещо съвсем друго. Парите, събрани от тях, отиват някъде, похарчват се от държавната и общинската власт експедитивно и безотказно, само че в резултат на това животът ни не става по-лесен, а по труден. Ето няколко примера:

Често вали дъжд. Както винаги е валяло. Само че напоследък всеки дъжд се превръща в наводнение. Къщи и улици са заляти, щети са нанесени, комисии пишат нещо в някакви протоколи. До следващия дъжд. До следващите преляли реки и язовирни стени.

Емел Етем иска пари. Емел Етем получава пари за предотвратяване на бъдещи наводнения. Парите се похарчват, а после идва следващото наводнение. Телевизията снима наводнените мазета и етажи. После пак вали, и нищо не се е променило.

Само едни пари са изхарчени, в някакво министерство някой получава заплати и ДМС (това значи допълнително материално стимулиране за свършена работа). А дъждът е все същият, като онзи преди, който не ставаше всеки път на наводнение.

Напоследък вали сняг. Малко сняг, за разлика от други години. До 5 сантиметра снежна покривка. Тази зима, обаче, 5 сантиметра сняг се оказаха непосилна за преодоляване пътна трагедия.

Десет часа задръстване на магистрала, при това не някъде в дън гори тилилейски, а на 30 километра от столицата. За десет часа пеша, с ръчни колички, можеха да докарат от самото министерство пясък да поръсят магистралата.

Не се знае, обаче, от кое министерство. Защото пътищата се управляват едновременно от три министерства (транспорта, финансите и регионалното).

Защо от три министерства? Защото в пътищата има много пари, много договори за строителство и подръжка, много кандидати за тези пари, та за да се разпределят толова много пари, трябва да се облажат повече държавни чиновници, не само от едно министерство.

Пари за пътищата винаги има в бюджета, има дори най-много и в излишъка, който допълнително се разпределя, а пясък на хлъзгавия път няма. Няма и договор за магистрала "Тракия", щяла след три-четири години да стане може би, съобщи ни наскоро министърът (един от тримата).

А случайно научих, че за магистрала "Черно море", между Варна и Бургас, нямало дори идеен проект. Но пари има, похарчват се за нещо си, а онзи ден стотици тирове пак закъсаха, този път между Бяла и Русе, защото се намокрил пътят и после замръзнал, което се оказва невиждано и непреодолимо бедствие поради успиване на фирмата, която трябва да хвърли пясък и която вече сигурно е взела авансово парите за хвърляне на пясък за две зими напред.

В София също вали дъжд и сняг. Но тук това има положително въздействие. Защото дъждът измива донякъде улиците, които иначе официално се мият веднъж годишно. А снегът покрива боклуците и запечената мръсотия в целия град и София за малко започва да изглежда красива и бяла. Докато се стопи или изцапа снегът.

Може ли някой да ми посочи друг столичен град в Европа (и почти навсякъде другаде), който да се мие веднъж в годината? Това е официално записано в договора с фирмите за чистота и дори всяка пролет ни спускат график на коя дата тази година ще минат да замият улицата пред дома ни.

А договорът с фирмите за чистота се изпълнява редовно и те редовно си получават парите от софийските данъкоплатци. Само дето чистят веднъж в годината, но това никого не безпокои. Парите са похарчени, градът е мръсен.

Фирмите за чистота получават пари да събират боклука от кофите. После го дават този боклук на едни други фирми, на които се плаща, да го правят на красиви бали, а красивите бали да трупат на красиви купчини. После се плаща на някого да кара балите до Карлово и Пловдив, където се плаща на някого да разкъса красивите бали и да разстила боклука по съответните сметища.

Държавата и столичната община участват съвместно в тази поредица от плащания. Държавата и общината успоредно с тези плащания поотделно и съвместно от десет години водят разговори и преговори с някакви фирми, хора, организации, банки, консултанти, комисии, за да се построи един завод за преработка на софийския боклук.

Заводът не се строи, плащанията продължават, всички са доволни от статуквото, освен онези, от чиито джобове се събират данъци и такси, за да има пари за такива плащания.

Данъци и такси се събират и от собствениците на автомобили. Тези данъци и такси би трябвало да се използуват, за да се погрижи държавата и общината да има читави улици, по които да се движат колите, паркинги, в които да паркират, светофари, които да улесняват движението, пътна полиция, която да гарантира спазването на закона и правилника за движението по улиците и пътищата.

Колкото по-високи стават данъците и таксите, толкова по-ужасни стават улиците, паркингите остават само в идейна фаза, задръстванията правят София непроходима, шофьорите полудяват от състоянието на трафика, както и от всеки повод за общуване с КАТ, бил той за регистрация или пререгистрация, бил той за акт или фиш, бил той просто за поредната двадесетачка, потънала в джоба на стратегически дислоцирания полицай.

Никой държавен или общински орган не е предложил решение на проблема с движението в София, но същите тези държавни и общински органи усвояват всяка година до последната стотинка бюджетите, които им се отпускат.

От един доклад на министърката на правосъдието напоследък научихме, че също така до последна стотинка от няколко години насам се усвоявали и бюджетните, европейските, американските и всякакви други пари, предвидени за изграждане на информационната система на правосъдието, но към днешна дата се оказало само, че парите всичките са изхарчени, а система няма да има скоро, защото всичките тези пари са раздадени на някакви хора да купуват някакви неподходящи, ненужни и остаряли софтуери и хардуери.

Докладът на новата министърка е приет за сведение от съдебната система, която очевидно няма никакво намерение да се занимае със присъщите и по закон функции и да се опита да разбере кой и как е сключвал договори и плащал пари.

Със сигурност това, което ще направи съдебната система, е да поиска още пари, защото тази информационна система без съмнение е необходима, а още по-необходимо е да се сключат още договори и да се похарчат още пари.

Щом стане дума за информационни системи, компютри, софтуери и сървъри, се сещам за още една чудесна машина за харчене на бюджетни пари - създаването на електронното правителство.

Цяло министерство на държавната администрация има създадено с тази благородна цел, която е всъщност да се намали администрацията, бюрокрацията, корупцията и тормоза над гражданите и фирмите.

В онова мечтано и неопределено бъдеще, когато ще имаме електронно правителство, ще можем от къщи или от офиса по интернет да поискаме свидетелство за съдимост, данъчна оценка, разрешение за строеж и всичко останало, да подадем документите и да получим необходимата тапия без да ходим да се молим, да чакаме на опашки или да даваме пликове под масата.

Всяка година за това електронно правителство се харчат бюджетни пари, разиграват се търгове, пишат се програми, пак се харчат пари и накрая пак не е ясно дали ще го има някога въобще.

Всеки от вас, уважаеми читатели, може да продължи с още подобни примери. За НАТУРА 2000, за контрола върху строителството, за купуването на гласове на изборите, за безобразното здравеопазване, за тъжните резултати от държавно субсидираното образование...

Нещо много лошо става в България. Упорито и настъпателно в живота ни навлиза безотговорността и безхаберието за похарчените пари. Ужасното е, че носители на тази безотговорност и безхаберие не са някакви външни фактори, а държавните органи.

Дваж по-ужасно е, че като че ли българските граждани се примиряват със наглостта на държавата да се отнася така с тях.

В резултат на този двустранен процес държавността ускорено се разпада. Всекидневни стават случаите на демонстриран или дори демонстративен отказ от прилагане на закони, правила, разпоредби, договори. Какво от това, нали и така парите на държавата се харчат нанякъде.

А ние си оставаме безучастни свидетели, дори някак привикваме да живеем, да съществуваме в наглостта и безпардонността, която ни превзема отвсякъде. Докога така?

Блогът на Александър Божков - albosh.blog.bg