Х ората, живеещи в селата, са повече, отколкото е икономически обосновано, обратно на широко разпространеното схващане, че гражданите трябва да ходят да работят на село.
Петър Дерменджиев от с. Г. Александрово, Сливенско, продължава да оре с магаре и дървено рало, да сее и да прибира реколтата на ръка. Той е с основно образование и още прилага опита на своя дядо.
Мечтаел е за трактор и за другите "чудеса на техниката", които да превърнат непосилния му труд в удоволствие от обработването на земята.
После спрял да мечтае. Сега много от земите му пустеят, а зеленчуци купува от магазина. Такава е нерадостната картина в много села.
Селското стопанство в България е доста примитивно - голям брой хора произвеждат малко продукция. Българските села в началото на ХХІ в. не изглеждат много по-развити от тези в началото на предишния век.
Земеделието изостава значително в сравнение с останалите сектори на икономиката по отношение на инвестиции, доходност и производителност на труда.
Евросубсидиите ще променят това донякъде, но няма да оправдаят надеждите за съживяване на селските райони и спиране процеса на урбанизация.
Неблагоприятните данни
Делът на аграрния сектор в икономиката отбелязва стабилно низходящо развитие. Заетите на пълен работен ден в селското стопанство са 254 хил. 005 г. по данни на земеделското министерство, или около 8,2% от всички заети, а други 750 хил. (близо 10% от цялото население) са влагали труд в собствени стопанства.
Всички те са произвели едва 7,7% от БВП. Производителността на труда остава ниска в сравнение с останалите сектори от икономиката - за 2005 г. е с 56% по-ниска от средната за страната и спада с 11% в сравнение с предходната година.
Секторът се характеризира със слаба механизация, раздробена собственост върху земята и ниска инвестиционна активност. Същевременно е високорисков под влияние на климатичните фактори.
Средната възраст на заетите със селскостопанска дейност е по-висока в сравнение с останалите сектори на икономиката. Нищожна част от земеделците се възползват от наличните перспективи - коопериране, кредитиране и т.н.
Образователното равнище на заетите в селското стопанство е ниско - близо 94% от фермерите имат само практически опит, малко над 4% са със средно специално земеделско образование и едва 2% са с полувисше или висше образование.
Все повече заети в сектора отпадат от пазара поради ниската си конкурентоспособност и преструктурирането на поземлените отношения (развитието на арендите).
Занимаващите се със селско стопанство през 2005 г. са с 20% по-малко в сравнение с 2003 г. В резултат на това броят на земеделските стопанства намалява с 20% за същия период, а общият размер на използваната земеделска площ в страната - с 6%.
Потокът на парите
България трябва да усвои 3,2 млрд. евро между 2007 и 2013 г. по линия на фондовете за развитие на селските райони (сумата се равнява на близо 13% от БВП за 2006 г.). От тях 2,6 млрд. евро са договорени с ЕС, а 631 млн. евро е националното съфинансиране.
Извън средствата за селските райони общо за периода 2007-2009 г. с ЕС са договорени 1,1 млрд. евро преки помощи за земеделските производители и пазарна подкрепа на земеделието - чрез експортни субсидии, интервенция на пазарите на земеделска продукция и др.
Към сумата от 1,1 млрд. евро би трябвало да има и доплащания от националния бюджет, но все още българското съфинансиране не е одобрено от Министерството на финансите.
Представители от бранша очакват положително въздействие от евросубсидиите.
Според Радослав Козаров, председател на Асоциацията на търговците на зърно, те ще имат особено значение за зърнопроизводителите, тъй като ще осигурят свободни средства за инвестиции, каквито досега малко фермери са можели да си позволят - "ниското качество на зърнените култури се дължеше на ниското технологично ниво и на липсата на средства за торове. Сега с тези пари един голям производител спокойно би могъл да капарира например нов комбайн".
Бъдещето пред зърнопроизводството според главния секретар на Българската асоциация на фермерите Теодор Иванов е в окрупняването на земята.
Той прогнозира отпадане на дребните производители от пазара, тъй като ефективната площ за развитие на този тип земеделие е между 3 хил. и 35 хил. дка.
Иванов смята, че малките собственици имат бъдеще единствено ако се преориентират към отглеждане на трайни насаждения (овошки, орехоплодни, ягодоплодни). При тях добивът и доходността от декар са по-високи, отколкото при зърнопроизводството.
Парите от ЕС се очаква да окажат най-голямо влияние върху едрите производители, които обработват големи площи, поради механизма, по който се отпускат парите от ЕС (на единица площ).
Допълнителните средства за тях ще означават реална възможност за инвестиции, оттам за съкращаване на разходите и по-големи печалби.
Окрупняването на земята
Очакваните евросубсидии на единица площ стимулираха процеса на икономическа комасация през последните години. Броят на стопанствата, обработващи под 1 хектар, спада, а средният брой животни на стопанство се увеличава.
Наблюдава се тенденция на окрупняване на използваната земеделска земя от едно стопанство - броят на стопанствата намалява с 20% през 2005 г. спрямо 2003 г., а размерът на средната използвана земеделска земя се увеличава с 18%.
Това, както и спадането броя на заетите с 4,6% повишава производителността в сектора с 3% през първото полугодие на 2006 г.
Ръстът, макар и слаб, също се дължи на окрупняването на земята и по-голямата производителност.
Положителният баланс на външната търговия със селскостопански стоки се увеличава със 71% до 545 млн. долара през 2006 г. спрямо предходната година.
Много от малките производители обаче не отчитат предимствата от комасацията.
У българския селянин все още липсва съзнанието, че може да печели повече, да получава по-добри условия по поръчките на семена и торове и да преодолее зависимостта от прекупвачите, ако обедини дейността си със свои колеги, казва Радослав Козаров.
Дребните производители ще имат бъдеще на пазара само когато узреят за тази мисъл, допълва той.
Отливът на хора
"Узряването" трябва да стане през този сезон. Иначе малките собственици много бързо ще се окажат изтикани от пазара, заради значителните икономически предимства на едрите - повече средства от евросубсидиите, оттам и по-големи възможности за инвестиции и по-висока производителност.
Тези процеси не само няма да спрат урбанизацията, но по-скоро ще я ускорят. Това ясно се вижда при сравнение на данните за селското население в България и ЕС.
В българските села живеят 2,25 млн. души, представляващи 29,4% от населението в страната.
Делът на селското население в ЕС е значително по-нисък - 25%, като до 2020 г. се очаква да се понижи до 20%. Заетите със земеделие в ЕС ще паднат от 18 млн. сега на 10 млн. към 2020 г. според прогнозите на International Food Policy Research Institute.
Дори в условията на ниска капитализация в селското стопанство, безработицата в селата е близо два пъти по-висока, отколкото в градовете.
В резултат на окрупняването броят на заетите в селското стопанство допълнително ще намалее. Все по-малко хора ще се занимават със земеделие, но заетите ще печелят повече.
Алтернативната заетост (биоземеделието и селският туризъм) ще се развива дотолкова, доколкото ще се намерят предприемчиви хора с достъп до модерни технологии и информация.
