Н ово проучване, което изследва как се е появила целувката, предполага, че предците на маймуните и ранните хора – включително неандерталците – най-вероятно са се целували с приятели и сексуални партньори. Това поведение може да е на възраст до 21 милиона години, предаде CNN.
Първите писмени свидетелства за човешки целувки са от преди 4500 години в Месопотамия и Древен Египет, но водещата авторка на изследването Матилда Бриндъл, еволюционен биолог от катедрата по биология на Оксфорд, казва, че целувката представлява „еволюционна загадка“.
Тя носи високи рискове – например предаване на болести, но не предлага очевидно предимство за оцеляването или размножаването, обясни тя.
„Целувката е едно от онези неща, които просто много ни заинтригуваха“, каза Бриндъл, която изучава сексуалното поведение при примати, пред CNN. „Тя е широко разпространена сред животните и това подсказва, че може да е еволюирала като черта.“
Целувката – определена от екипа като неагресивен контакт уста в уста, без участие на храна – не може да бъде открита във фосилните останки, затова Бриндъл и колегите ѝ използвали друг подход.
От съществуващата научна литература те събрали данни за това при кои съвременни видове примати е наблюдавана целувка – сред тях са шимпанзета, бонобо, орангутани и един вид горили.
След това провели филогенетичен анализ, който позволява на учените да правят изводи за черти при изчезнали видове въз основа на поведението на съвременните животни. Този метод включва създаване на дърво или карта на родството между различните видове примати въз основа на генетични данни, обясни Бриндъл.
„С тази информация можем да пътуваме назад във времето“, каза тя.
The human love of kissing has its roots in our distant ape ancestors and we even locked lips with our Neanderthal cousins, a study has found https://t.co/sipHg6Yk7F
— The Times and The Sunday Times (@thetimes) November 19, 2025
Екипът използвал статистическо моделиране, за да симулира различни еволюционни сценарии по клоните на родословното дърво и да оцени вероятността различни предци на човекоподобните маймуни да са се целували. Например шимпанзетата, бонобо и хората се целуват, така че е много вероятно последният общ предшественик на всички тези видове също да го е правил. За да получат надеждни резултати, моделът бил пуснат 10 милиона пъти.
Резултатите, публикувани в сряда в списание Evolution and Human Behavior, показват, че целувката е древна черта при големите човекоподобни маймуни и се е появила при техен общ предшественик преди между 21,5 и 16,9 милиона години.
Това означава, че изчезналите ни човешки роднини като неандерталците най-вероятно също са се целували. Освен това – тъй като е известно, че нашият вид Homo sapiens се е кръстосвал с неандерталците – е възможно хора и неандерталци да са се целували помежду си, отбелязва проучването.
Моделът обаче не разкрива защо и как точно се е появила целувката, подчерта Бриндъл. Тя има множество функции – оценка на потенциални партньори, укрепване на връзките, намаляване на социалното напрежение и дори предаване на сдъвкана храна на малките.
Учената добави, че данните за целуване при животни извън човекоподобните маймуни са ограничени, което затруднява проследяването на развитието на това поведение. Освен това голяма част от информацията идва от животни в плен или резервати. Необходими са повече данни за различните видове, каза тя.
„Това, което направихме – и това е наистина важна първа стъпка – е да докажем, че става въпрос за еволюирала черта“, каза Бриндъл. „Тя е изключително древна. Но защо? Това е следващата невероятна стъпка, ако някой иска да продължи работата.“
Целувката не е универсално поведение в човешките общества, отбелязват авторите. Според публикация от 2015 г. тя е документирана само в 46% от културите.
Animals have been kissing for over 17 million years, a new study suggests.
— The Washington Post (@washingtonpost) November 19, 2025
Kissing has long perplexed evolutionary biologists, given it has no obvious benefit to reproducing or finding food, while carrying the risk of disease transmission. https://t.co/QkZXS3jj6W
„Открихме силен еволюционен сигнал, но това не означава, че той задължително трябва да се запази“, обясни Бриндъл. При някои популации целувката може просто да не е подходяща: „Приматите са изключително гъвкави и интелигентни видове, така че целувката може да е полезна в едни ситуации, но не и в други. А ако не е полезна, рискът от предаване на болести е доста висок.“
Целувката е нещо повече от просто „докосване уста в уста“ и проучването не хвърля особено светлина върху това защо хората се целуват точно по начина, по който го правим, коментира Адриано Рейс е Ламейра, еволюционен психолог и приматолог от Университета на Уоруик, който не е участвал в изследването.
„Голяма част от целувките, които хората си дават, изобщо не са уста в уста“, написа той в имейл.
Проучването поставя основата за бъдещи изследвания върху хората и другите примати, за да се проучат по-фините различия в поведението при целуване – включително кого избираме да целуваме и как, каза Джъстин Гарсия, еволюционен биолог и изпълнителен директор на Института Кинси, който се занимава с изследвания в областта на сексуалността и връзките. Гарсия, автор и на книгата „The Intimate Animal: The Science of Love, Fidelity and Connection“, не е участвал в новото проучване.
„Целувката е едновременно биологична и културна. Това е поведение, което ангажира телесните сетива, явно има еволюционни корени, но знаем, че варира между отделните хора и популациите“, написа Гарсия в имейл.
„Това е прекрасен пример за взаимодействието между природа и възпитание – дори при поведение, което много от нас смятат за дълбоко интимно.“
