З асега възможната избирателна активност на предстоящите президентски избори няма да надхвърли 47-48%, което прави балотажа вероятен.
Това показват данни на Националния център за изучаване на общественото
мнение (НЦИОМ) от национално представително изследване в периода 30 септември - 5 октомври 2006 г.
Изборите са приемани като много важни за страната от 58% от българите, а 36% посочват, че вотът е много важен лично за тях. Това са хора, които със сигурност са мотивирани да участват в изборите, смятат социолозите.
Най-слаба към момента е декларираната готовност за гласуване сред столичани.
Едва една трета от тях определят като "много голяма" вероятността да гласуват, такава е и картината в други големи градове, коментират от НЦИОМ.
Сред хората на възраст над 40 г., сред мъжете и сред високообразованите, процентът на желаещите да гласуват е най-висок.
Изследването показва, че най-мобилизирани за предстоящия вот са симпатизантите на БСП, на ДПС и на "Атака".
42% от българите са склонни да наричат Георги Първанов "моят кандидат за президент", показват данните на НЦИОМ. Според социолозите, това е и делът на максималната електорална подкрепа за Първанов в момента.
Това са хора, които гледат на кандидатурата на сегашния президент като на най-добрата, която те самите биха издигнали и са готови да подкрепят.
88% от гласувалите за Георги Първанов през 2001 г. биха го подкрепили и
на предстоящите избори, сочат данните от проучването.
За Волен Сидеров биха гласували 11% от анкетираните, ако изборите се провеждаха на 5 октомври.
Наред с това, Сидеров е кандидатът за президент, който е най-неприемливата кандидатура за интервюираните - 44% от българите твърдят, че не биха гласували за него при никакви обстоятелства, коментират от
НЦИОМ.
В обществените представи Първанов и Сидеров са най-непримиримите опоненти на предстоящите президентски избори.
Две трети от избирателите на Първанов не биха гласували при никакви обстоятелства за Волен Сидеров, а 52% от възнамеряващите да гласуват за Сидеров са категорични, че не биха дали вота си за настоящия президент.
Симпатизантите на десните партии са по-слабо мобилизирани да гласуват, в сравнение с останалите политически активни избиратели, според НЦИОМ.
Двамата кандидати на дясното пространство към момента на приключване на изследването са в изравнени позиции - за тях биха гласували по около 4% от интервюираните.
Периодът на провеждането на изследването приключи преди огласяването на данни за досието на Георги Марков и как ще се развие занапред кампанията на Неделчо Беронов, зависи в най-голяма степен от това дали партийните централи, които го подкрепят, ще успеят да мобилизират структурите си в София и в страната, уточняват социолозите.
Двойката Петър Берон и Стела Банкова може да разчита на малко над 1%, а генерал Любен Петров и Нели Топалова - на около 1%. Под 1% получават и проф. Григор Велев и ген. Йордан Мутафчиев, сочи проучването.
Социологът от "АССА-М" Михаил Мирчев прогнозира на предстоящите президентски избори Георги Първанов да получи 47%, Волен Сидеров - 14%, Неделчо Беронов - 8%, а Георги Марков - 4%.
Той опосвести данните от национално представително изследване, направено между 27 септември и 2 октомври сред 1475 души по метода лице в лице в дома на интервюираните.
Според него се увеличават шансовете на Сидеров. Причината е, че основната функция на Марков е да не допусне Беронов до втори тур.
Има риск избирателната активност да падне под 40-44% на предстоящите избори, ако през последната седмица не се случи нищо атрактивно, прогнозира още Мирчев.
По думите му изборите ще са интересни, защото 14% от хората не са решили за кого да гласуват.
Междувременно тръгна кампания за повишаване на избирателната активност "На мен ми пука". Тя е насочена към младите, недостатъчно мотивираните и към хората от малките населени места. Основен символ на кампанията е силиконова гривна с цветовете на знамето.
Десет социологически агенции е регистрирала Централната избирателна комисия за деня на изборите за президент и вицепрезидент.
Това са ГИСДИ, Маркет Линкс, МБМД, НЦИОМ, Алфа Рисърч, Медиана, Скала, АФИС, ББСС - "Галъп интернешънъл" и Сова-5.
На 11 октомври изтича срокът за издаване на удостоверения за гласуване на друго място за гражданите, които не могат да гласуват по постоянния си адрес.
До 14 октомври е срокът за заявленията за отстраняване на непълноти и грешки в избирателните списъци. До тази дата отделните Регионални избирателни комисии (РИК) трябва да оповестят мерките, които позволяват на хората с увреждания да гласуват.
До тази дата общинските администрации и кметствата трябва да представят в РИК копие от регистъра за издадените удостоверения за гласуване на друго място.
