Х ората, които работят временна работа в Европа са повече от 2 млн. Най-много са те във Великобритания, където представляват 5% от активното население. Следват Холандия, Франция, Швеция, Германия, Испания и Италия.
Проблемът за всички тези хора е, че са по-незащитени от работещите на постоянно място.
Това бе и основната тема на проведената наскоро среща в Париж на ръководители на временни предприятия, учени и синдикалисти. Дени Пенел, генерален директор на европейската конфедерация на предприятията, предлагащи временна работа коментира:
"Трябва да се знае, че временно работещите претърпяват повече произшествия на работното място, защото са предимно от рисковите групи. Става дума за млади и неопитни хора, които по принцип нямат навик да работят постоянно, както и работещите в промишлеността и строителството.
Във Франция например 80% от временно работещите са заети в тези два сектора. А в тези сектори са заети между 40 и 50% от активното население."
Според Пенел, временно работещите претърпяват по-често трудови злополуки, но това е така не защото работят временно, а защото са заети в сектори с потенциално по-висок риск.
Според Ролан Вогел от европейския синдикален институт за изследване, обучение, здраве и осигуряване причините за тези инциденти са съвсем други:
"Трудовите злополуки при работещите временно стават не защото това са млади хора или защото работят в сектори като промишлеността и строителството, а защото тези хора нямат същите права като работещите в другите предприятия.
Те са по-слабо интегрирани, по-слабо са защитени, не представени в синдикалните редици
и така се получава, че те не могат да упражняват правата, които биха могли да имат други служители на тяхно място.
В Испания, при проучване сред 4000 временно наети в района на Мадрид запитали анкетираните дали при наемането им работодателите са проверили да са преминали през трудов медицински преглед, всички са отговорили, че никога не са ги питали подобно нещо."
Според Вогел, тези данни показват наличието на сериозен проблем. Това означава, че са положени усилия за създаване на работни места, но става дума за нискокачествен труд.
Към момента няма точни данни за временно работещите в новите 10 страни членки на ЕС. Известно е, че Унгария прибягва най-често до този вид труд.
В категорията на временно работещите най-незавидно е положението на сезонните работници, като в повечето случаи става дума за работна ръка от Източна Европа.
Миналото лято полски работници, наети от корабостроителницата в Сан Назер, Франция, обявиха гладна стачка, защото не им е било платено. Други поляци имаха подобни изживявания в Италия.
Много от тях са били примамени от изгодните предложения да работят в Южна Италия, където освен, че не получили заплащане, били поставени при много лоши условия. Така стотици поляци се оказали като роби на своите работодатели, затворени в стари сгради и охранявани от въоръжени мъже.
Италианската полиция разкри един от тези лагери, но се предполага, че съществуват десетки други. Установено бе, че с предлагането на такъв тип работа се занимава полска мафиотска организация, защото задържаните са се оказали от полски произход.
След тази неприятна история, най-големият полски вестник "Газета виборча" лансира кампания за превенция на подобни случаи с неясни посредници. Всяка година стотици хиляди поляци намират временна работа извън страната.
На много места срочните трудови договори се предпочитат от работодателите най-вече за новопостъпващите работници и служители. Срочните договори се практикуват и за сезонните работи или кратковременните дейности.
Не само работодателите могат да изискват такъв договор. Дори работата да не е сезонна, всеки, който желае, би могъл да настоява с него да бъде сключен кратковременен трудов договор.
Хубавото на тези договори е, че се прекратят автоматично с изтичане на срока без предварителни предупреждения.
Това се харесва на работодателите.
По отношение на някои привилегии, които бяха задължение спрямо служители с постоянно място, работодателите вече не могат да се измъкват. Има промяна в трудовото законодателство, което задължава фирмите и компаниите да осигурят медицинско обслужване и за работещите на временен трудов договор или при сезонна заетост.
Това е една от постановките в европейското трудово право, заради които депутатите побързаха със закона. Въпреки законовите норми има обаче и доста рецидиви. Служителите и работниците на временен договор са твърде уязвими.
Случаят на Катя не е единствен: тя е била назначена на срочен трудов договор за 6 месеца като в документа е била посочена длъжност, за която тя не е кандидатствала.
Предложили са й да попълни готова бланка. Впоследствие тя с изненадала установила, че не е началник на склад, за каквато работа кандидатствала, а снабдител. Катя започнала работа без да подпише договора.
При потърсената от нея трудово-правна помощ й отговорили, че при такива договори двете страни взаимно се изпитват и отношенията могат да се прекратят незабавно. Катя, както и мнозина като нея, се съгласяват да работят на срочен договор, защото положението е по-добро, отколкото да си безработен.
