С траните от ЕС инвестират едва 1,9% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) в науката, като целта е този процент да бъде 2,6.
От години химическият факултет на Университета в Бон, Институтът "Кекуле", разработва проекти с голямата химическа група BASF.
Институтът носи името на немския химик Фридрих Август Кекуле, един от основателите на теорията за строежа на органичните съединения.
Оборудването и екипите в института са впечатляващи. Изследванията в областта на химията са изключително скъпи, което лесно се разбира, когато се посетят лабораториите.
От друга страна, средствата, с които разполага университета са ограничени.
Зигфрид Валтфугел, професор по органична химия в Института "Кекуле", разказва, че са принудени да
търсят други източници на финансиране
"Разчитаме на обществено финансиране посредством германската Организация за научни изследвания, както и на пари, отпускани от ЕС за отделни проекти. Установили сме сътрудничество и с някои фирми", споделя той.
Очевидно ролята на индустрията в науката не е за пренебрегване, въпреки че официално тя разчита предимно средства от държавния бюджет.
Групата BASF сътрудничи с Института "Кекуле" от години. Университетът извършва изследвания, които биха послужили на предприятието.
Затова фирмата финансира оборудването, химическите материали и работата на учените.
От това сътрудничество се възползват младите учени. Но то има и други предимства.
С години се утвърждава взаимно доверие и става така, че фирмата подава ръка на университета, когато той е в нужда.
От своя страна, предприятието има постоянна нужда от нови идеи и разработки. Тук на помощ идват учените от университета.
Ирландските университети никога не са се стеснявали да ползват частни фондове. Последният приемер за подобно сътрудничество и пристигането в Ирландия на френската фармацевтична група "Сервие".
Компанията подписа амбициозен договор за сътрудничество с университета в Дъблин. "Лаборатоар Сервие" инвестират в Ирландия, защото условията там са благоприятни за индустриалния сектор във всички области.
Това важи на ниво данъци и търговия и, разбира се, кадри. Но също така университетът и индустрията са свързани много пряко. Това е най-големият коз на малка Ирландия да се превърне в страна, където има смисъл да се правят индустриални инвестиции.
Групата "Сервие" е търсила на първо място партньори, които са сериозни изследователи, и лекари, които да лекуват болните. На тези критерии отговаря университетът в Дъблин, защото той има лекари специалисти и учени, способни бързо да превърнат научните открития в лекарства.
Освен това "Лаборатоар Сервие" и университетът в Дъблин извършват и клинични опити на своите открития в две болници в Дъблин.
Д-р Лоран Пере, директор "Изследвания" в "Сервие" отбелязва, че в Ирландия съществува
синхрон в организирането на връзките между университета и индустрията
Има истинско отваряне и ангажираност, които се наблюдават на всички нива: тези, които решават - политиците, и тези които изпълняват поръчката - самите учени.
14 от 15-те водещи фармацевтични компании в света са създадени в Ирландия, което представлява 4,5 млрд. евро инвестиции през последните шест години.
България инвестира съществено по-малко в развитието на науката в сравнение с останалите страни членки на ЕС.
Според Националния статистически институт (НСИ) за научни дейности
държавата инвестира 0,2% от БВП, а вложенията от бизнеса са незначителни
В бюджета за тази година предвидената сума от субсиидии за сектор наука е 0,4% от БВП.
Като страна членка на ЕС пред България стои задачата да прилага на практика Лисабонската стратегия и да увеличи инвестициите си за научни изследвания от държавния бюджет и от частния сектор.
Опитът на други европейски страни като Португалия и Гърция сочи, че първо трябва да има стабилно производство, а след това бизнесът започва да търси услугите на науката.
Науката я спасява факта, че е интернационална. В момента работата на българските учени се крепи на проектите, които те печелят по линия на редица европейски програми и договори с чужди организации.
За научните изследвания се търсят всевъзможни начини за самостоятелна издръжка. Част от българските учени работят по краткосрочни проекти в чужбина.
90% цитираните български научни трудове са с автори от Българската академия на науките и Софийския университет.
Към СУ, както и към някои други университети у нас, има специални независими звена, които са контрактори на проектите. Такова е Научно-изследователският сектор (НИС) към Софийския университет. НИС организира и ръководи всички договорноправни и финансови дейности по печелените грантове.
Най-големите проекти са в сферата на
химията, биотехнологиите и информационните технологии
По Шеста рамкова програма на ЕК 64 български проекта за информационни технологии спечелиха близо 10 млн. лв.
Покрай проектите много чужди компании проявяват интерес да правят наука в България.
Проектите, финансирани най-често от Европейската комисия, дават възможност на млади учени да специализират, да надградят познанията си в съответната област.
В рамките на научните проекти се осъществяват научния обмен и пътувания, които са необходими за развитието на кариерата на изследователите.
