Ф инансирани от "Нашънъл джеографик" разкопки в Дурингтън Уолс, в близост до легендарния мегалитен паметник Стоунхендж, са разкрили голямо древно селище, чието население е наброявало стотици жители.
Археолозите са убедени, че там са живели строителите на Стоунхендж, който се намира на 2-3 км оттам, в равнината Солсбъри в Англия.
Магнетометричното изследване, осъществено от организацията "English Heritage" (Английско наследство), е установило наличието на десетки огнища, съобщава археологът Майк Паркър Пиърсън от университета в Шефилд, Великобритания.
"Изглежда цялата долина е пълна с къщи. Върху подовете на древните постройки открихме очертанията на легла и дървени долапи", добавя той.
Сградите са датирани по радиовъглеродния метод и е установено, че са построени през 2600-2500 г. пр. н.е., когато бил издигнат и самият Стоунхендж.
Именно заради този факт археолозите са заключили, че жителите на Дурингтън Уолс са създали легендарния комплекс, който е една от емблемите на Великобритания. (Вж. интерактивна карта на района, хронология на събитията от 4500 г. пр.н.е. насам плюс видеото по темата в NationalGeographic.com).
Новата находка е най-голямото селище от епохата на неолита, откривано някога във Великобритания. Няколко подобни постройки от същата епоха са били намирани на островите Оркни, недалеч от бреговете на Шотландия.
Според Паркър Пиърсън последните открития допълнително доказват, че Стоунхендж не е бил изолиран, а всъщност е представлявал част от доста по-голям религиозен комплекс, използван за погребални ритуали.
Комплексът в Дурингтън Уолс е и най-големият известен в света "хендж" (henge) - оградено пространство с външен насип и вътрешен ров, обикновено с церемониални функции. С диаметър 427 м, то обгражда поредица концентрични кръгове от огромни дървени стълбове.
Досега археолозите обаче са изследвали само малки части от Дурингтън Уолс. Осем от руините на къщите са били разкрити през септември в рамките на проекта "Стоунхендж Ривърсайд", ръководен от Пиърсън и петима други британски археолози.
Основите на постройките са представлявали квадрати с размер около 5х5 м. Подът бил глинен, а огнището - разположено в центъра.
Шест от основите на къщите били в добро състояние, а върху тях екипът открил отломки отпреди 4600 години, а също така дупки за дървени стълбове и ниши за покъщнина, която обаче се е разложила отдавна.
В отделна част в западната част на комплекса Джулиън Томас от Манчестърския университет се натъкнал на още две къщи от неолитната епоха, всяка заобиколена от дървена ограда и дълбок ров. В същия район вероятно съществуват поне три други подобни постройки.
Според Томас изолираните сгради вероятно са били жилища на старейшини, вождове или жреци, които живеели отделно от останалите.
Заради липсата на битови отпадъци, които обикновено съпътстват такива постройки, не се изключва това да са били необитаеми
храмове или култови сгради с ритуални функции, където само се поддържал огън
Останалите къщи са струпани от двете страни на широк път с каменна настилка, широк 27 м и дълъг 171 м, който свързва останките на огромен дървен кръг с реката Ейвън. Той е открит през 2005-а, а допълнителни разкопки са извършени миналата година.
Неговото съществуване - и намереният негов аналог при Стоунхендж - води учените до извода, че хората някога са преодолявали разстоянието между двата мегалитни комплекса по реката.
Откриването на пътя спомогнало на изследователския екип да си изясни предназначението на целия Стоунхендж.
Пиърсън е убеден, че той е бил тясно свързан с Дурингтън Уолс, като целта на новооткритото селище била да възхвалява живота и да изпраща мъртвите към отвъдното по реката - докато Стоунхендж бил мемориален комплекс и дори място за последен покой на някои от покойниците.
Пътят на Стоунхендж, открит през XVIII век, е ориентиран по изгрева на лятното слънцестоене, докато аналогът му в Дурингтън - спрямо залеза на лятното слънцестоене.
Освен това дървеният кръг в Дурингтън е разположен спрямо изгрева на зимното слънцестоене, а огромният каменен трилитон на Стоунхендж е ориентиран към залеза на зимното слънцестоене.
Според археолога навремето Дурингтън привличал хора от целия регион, които пристигали за
мащабните пиршества, с които се чествало зимното слънцестоене
За това свидетелстват и множеството животински кости и грънчарски изделия, намерени в безпрецедентни за тогавашна Великобритания количества.
Изследвания на свински зъби от мястото на разкопките показват, че животните били водени на заколение, когато са достигали 9-месечна възраст, а това предполага сбирките да са се състояли по средата на зимата.
След пиршествата хората тръгвали по широкия път, за да пуснат своите покойници в река Ейвън, която тече към Стоунхендж, смята Пиърсън. Самите те поемали по пътя на комплекса и при самия паметник кремирали и погребвали телата.
За онези, които почитали своите предци, Стоунхендж бил мястото, където общували с духовете на мъртъвците. А пътят в Дурингтън води до стръмна скала над реката.
Предполагам, че са хвърляли във водите останки, човешки кости и дори цели тела - каквато практика е документирана и на други места в близост до реки, допълва Пиърсън.
Той и колегата му Томас са убедени, че Дурингтън Уолс е построен от дърво, защото първоначалният замисъл - не само символичен - бил селището постепенно да се разруши. За Стоунхендж пък
е използван камък, за да се съхрани паметта на предците
Дурингтън изглежда "е било място, изпълнено с живот", допълва хипотезата си Пиърсън. Но емблематичният каменен кръг, за разлика от селището, никога не е бил обитаван.
Стоунхендж е най-голямото гробище от този период в цяла Великобритания. Смята се, че там се съдържат останките от 250 кремации.
През миналата година разкопки на Джоушуа Полард от Бристолския университет в Уудхендж, на юг от Дурингтън Уолс, разкриха, че първоначално стълбовете в комплекса били дървени, а след като изгнили, били заменени с каменни.
По същото време Колин Ричардс от Манчестърския университет изследва каменните останки северозападно от Стоунхендж, които улесняват бъдещата научна работа в района.
Проектът "Стоунхендж Ривърсайд" се ръководи от университетите в Шефилд, Манчестър, Борнмут, Бристол, Университетския колеж в Лондон и Кеймбридж.
Разкопките се финансират от Националното географско дружество (NGS) и Съвета по изследване на изкуствата и хуманитарните науки с подкрепата на организациите "English Heritage" и "Wessex Archeology".
