"Цивилизационен дълг" - така е озаглавен редакционният коментар на "Фигаро". Приканвайки Турция да признае арменския геноцид, френският президент Жак Ширак наруши в събота в Ереван едно дипломатическо табу - макар изказването на държавния глава да бе предсказуемо, отбелязва изданието.
Франция бе първата голяма европейска страна, която през 2001 г. призна и определи за геноцид убийството на 1,5 млн. души от Османската империя в началото на миналия век, припомня вестникът.
Някои няма да пропуснат да подчертаят, че този въпрос е доста чужд на Франция, смята "Фигаро" . В страната обаче живее значителна арменска общност и това обяснява защо французите са толкова чувствителни по този проблем.
Обръщайки се към Турция, френският президент мисли също така и за бъдещето на Европа, продължава изданието. Жак Ширак е привърженик на присъединяването на Анкара към ЕС, но също така набляга на европейските демократичните изисквания, а именно - принадлежността към едно общество и вярата в едни и същи ценности.
Според вестника посланието към Турция е да направи историята си прозрачна - но то е насочено и към европейските институции, които не изискват признаването на арменския геноцид като необходимо условие за приемането на Турция.
"Ширак отправи послание и към всички онези, най-вече в собствената си страна, които са против разширяване отвъд Босфора. Поради религиозни причини, между другото. Дали френският президент се опитал да успокои всички тях?", пита се "Фигаро".
Вместо отговор изданието отново припомня, че Ширак е против всякакви религиозни препратки в преамбюла на европейската проектоконституция. Неговото виждане за Европа е следното: свобода, демокрация и светски характер са фундаментите.
Заключението на вестника е, че е добре дошло при някои обстоятелства Франция да потвърди своя цивилизационен дълг.
"Надежда за Ливан" - това е заглавието на друг редакционен коментар, в "Монд". Израелската армия завърши в неделя изтеглянето си от Южен Ливан, където нахлу в средата на юли, за да се разправи със силите на шиитската групировка "Хизбула".
Паралелно с това силите на ООН, които наблюдават дали се спазва примирието, бяха подсилени. Самата ливанска армия също се зае с разполагането на няколко хиляди души в този нещастен район - защото Ливан е във война от 1982 г., припомня вестникът.
Изданието се пита дали този път нещата ще потръгнат. И дали тези сили -ЮНИФИЛ ІІ, както ги наричат, - ще успеят да доведат мира до граница, която не е оспорвана нито от Ливан, нито от Израел, макар че двете държави не поддържат дипломатически отношения.
"Монд" обаче съзира някои сериозни недостатъци на ЮНИФИЛ. Най-напред мандатът не е уточнен. Мисията за поддържане на мира не е гласувана в глава 7 от хартата на ООН, а това означава, че ЮНИФИЛ ще могат по-лесно да използват въоръжена сила.
Условията, при които може да се открива огън, не са съвсем ясни. Освен това силите не са натоварени да разоръжат "Хизбула", а само да се уверят, че групировката не притежава военни съоръжения в региона.
Най-лошото обаче е, че една от ключовите фигури в региона - Сирия, не дава окуражителни сигнали, смята "Монд", но все пак съзира и положителни страни на ЮНИФИЛ.
Те са командвани от човек, който познава терена - френския ген. Ален Пелегрини. Този път силите са добре екипирани, а със своите 5000 души са и достатъчно многобройни.
Засега "Хизбула", като излезе от конфликта с Израел отслабена във военно отношение, но засилена политически, няма интерес да опитва резолюцията на ЮНИФИЛ. Същото се отнася и за израелския премиер Ехуд Олмерт.
Най-важното според "Монд" обаче е, че ядрото на ЮНИФИЛ се състои от италианци, французи и испанци. С други думи - това е тест и за самата Европа, която е на първа линия в Южен Ливан.
