Ш офьорите тук играят твърде рискована игра на всяко кръстовище. Те се впускат в шеметния поток от коли и човек може да си помисли, че неизменно ще последва катастрофа.
Обикновено обаче в последния момент някой дава предимство и сблъсъкът е избегнат. Наблюдавайки вчерашната пресконференция на президента, изпитах тревожното чувство на пътник в техеранско такси.
Махмуд Ахмадинеджад се движи смело - безразсъдно дори според американските възприятия - напред в международния трафик. Той непрекъснато ускорява темпото и се приближава към опасен сблъсък със Запада заради иранската ядрена програма.
Ще има ли такъв сблъсък или лидерите ще стигнат до компромис в последния момент? По принцип шофьорите тук удрят спирачките навреме - освен ако не спрат изобщо.
"Тук очакват, че Иран ще стигне до самия праг на сериозна криза и тогава правителството ще намери разрешение. Типично за страната е да се изчаква до последната минута", казва професорът по международни отношения Кайхан Барзегар.
Непредвидимият фактор в тази игра на ръба е Ахмадинеджад. При поредния от своите предизвикателни ходове той изложи
свой радикален възглед за нов ирански световен ред
После каза, че Съветът за сигурност на ООН е отживелица от периода след Втората световна война и трябва да се пренебрегва, а по ядрения въпрос отсече: "Никой не може да ни спре". Дори предизвика президента Джордж Буш на диспут на живо и изглеждаше убеден, че ще го победи.
Наблюдавайки Ахмадинеджад по-отблизо, човек вижда в него страхотен политик. Пред 150-те журналисти в залата той се представи като истински актьор от класа.
Притежава външността на борец в категория петел - стегнат и подвижен, с удар доста над своята категория. Движи се пъргаво, отговаря на широк спектър от въпроси, включително критични към иранската икономика - но остава без нито една драскотина.
Говори по-меко, отколкото човек очаква, пуска шеги - а в конкретния случай, избегна типичните за него високомерни антиизраелски изказвания.
Но може рязко да се променя. В един момент очите му бляскат приветливо, но в следващия внезапно могат да станат мрачни като нощта.
Най-силното ми усещане към финала на това представление бе: може да е арогантен и ексентричен, но не трябва да се подценява.
Предвид утрешния краен срок по ядреното досие в Техеран биха могли да се очакват настроения като в гарнизонен град. Столицата обаче е изненадващо спокойна и според мен това е така, тъй като повечето иранци очакват кризата все пак някак си да бъде преодоляна.
С наближаването на дадения от ООН краен срок режимът показa едно представление на предизвикателствата - изстреляни бяха нови ракети на военни учения в Персийския залив, открит бе нов ядрен реактор с тежка вода и централните улици бяха украсени със знамената на лидера на "Хизбула" Хасан Насрала. Иран обаче не е милитаризирана страна и със сигурност
не гори от желание да влезе в конфронтация със САЩ
Не смятам, че някой може да измисли друг начин за разрешаване на проблемите между САЩ и Иран освен чрез преговори, казва 28-годишният Али Ахмади, сътрудник на опозиционния в. "Шарк".
Въпреки че е настроен критично към Ахмадинеждад, Ахмади определя техническите достижения на иранската ядрена програма като "наистина задоволителни" и обобщава иранската дилема така:
"Следим каква ще е цената на продължаването на ядрената програма. Откривам раздвоение и безпокойство. Това е така, тъй като хората осъзнават, че този избор може да има определени неприятни последици."
Може би най-интересният факт от живота в Техеран тази седмица е, че не може да се намери някой, който по принцип да е против диалога със САЩ. Само преди няколко месеца тази тема бе почти табу, а сега самият
Ахмадинеджад призовава за публичен диспут с Буш
Златният ключ към популярността в Иран е да се нормализират отношенията със САЩ, посочва Шахриар Хатери, който е бивш член на Корпуса на ислямските революционни гвардейци, а сега е доктор и участва в съвместен проект с американски учени за изследване на ефекта от химическите оръжия.
Иранците са търпеливи хора и явно очакват тази криза да се проточи още известно време. Те не искат санкции, но пък хората, с които разговарях, не изглеждаха много разтревожени от евентуални наказателни мерки.
От няколко десетилетия иранците живеят със санкции и са се научили как да произвеждат свои автомобили, стомана и фармацевтични продукти, а сега вече - ракети и ядрени реактори.
Връщам се обратно към лудешките маневри в уличното движение на Техеран. Ако Ахмадинеджад се държи като повечето местни шофьори, той ще стигне толкова далеч и толкова бързо, колкото може.
Ще удари спирачки едва когато изникне опасност да блъсне предната броня. Затова тази криза е толкова опасна - лесно е да сгрешиш, когато никой не знае правилата по пътищата.
