Петър Диков беше избран за главен архитект на София след конкурс през февруари т.г. Преди това беше директор на Националния център за териториално развитие. Като архитект има голям брой реализирани проекти по Черноморието и в Банско, сред които са хотелите "Хавана", "Екселсиор", "Перла" в Златни пясъци, "Планински рай" в Банско и др
Вие поехте поста главен архитект с обещание, че ще работите за по-бързото приемане на общия градоустройствен план на София. Защо се бави той?
- Аз лично не мога да си обясня защо се бави. Моето мнение е, че всички имат интерес да се приеме законът, включително и тези, които го оспорват. И досега не ми е ясно кого представляват хората, които са против. Те се представят от името на граждански сдружения, но аз не съм наясно за броя на гражданите, които стоят зад тях. От друга страна, имам чувството, че депутатите се вслушват повече в гласа на емоциите на противниците, отколкото в гласа на разума на поддръжниците. За мен изтича времето, в което може да се протака въпросът, и народните представители трябва да си кажат думата.
Ако се стигне до отхвърлянето на проекта, ще го смятате ли за личен бойкот и смятате ли да подадете оставка?
- Не мога да го приема като бойкот на моята работа, защото планът е изработен, преди аз да дойда в общината, но ще го приема като бойкот пред развитието на целия град и вероятно ще си подам оставката. Мисля, че липсата на действащ общ градоустройствен план е изключителна пречка пред администрацията, и ако се върне законът, не би ми позволило да си изпълнявам задълженията.
Възможно ли е да се изработи нов план?
- Категорично не. Процедурите, са толкова времеемки, че един нов план не би могъл да се изработи за по-малко от 3-4 години, а процедурите след това могат да продължат и много повече.
Твърди се, че без общ градоустройствен план администрацията решава конкретни строителни казуси "на парче", като се използват вратички в законите.
- Това е единият проблем. По-същественият е, че в момента на вратата на София чакат по мои оценки между 3 и 5 млрд. евро инвестиции. И те чакат да им бъде отворена тази врата, да направят София в едно обозримо бъдеще - между 4 и 7 години, един модерен европейски град. Ключът към тази врата е планът. Ако ние не отключим вратата, някои от инвестициите ще се промушат под нея, над нея, около нея, но това ще бъдат само малка част. Това е основното ми притеснение.
Това ли е най-големият проблем пред инвеститорите?
- Има и един друг проблем. Досега са сравнително малко големите инвестиции, защото пътечката, която трябва да се извърви един проект, не беше пригодена за големите инвеститори, които искат да влязат на чисто и да работят на светло. Един от малкото примери за влизането на голям инвеститор е фирмата "Линднер", която направи една от най-големите инвестиции не само в София, но и в България с изграждането на "Бизнес парк София". Аз понеже съм много силно свързан с този проект, знам отвътре какви пречки имаше този голям стратегически инвеститор при работата си с общинската администрация. И досега инфраструктурата около бизнес парка не е реализирана, което е ангажимент на общината. А всъщност бизнес паркът е структура, която дава изключително много пари индиректно в общината чрез работните места, които са повече от 5000, чрез бизнеса, който разви, чрез чуждите компании, които бяха привлечени.
Инвеститорите се оплакват че досега е имало голяма непрозрачност около големите инфраструктурни проекти. Например не се знае къде точно ще минават метрото или големите булеварди и това пречи на фирмите да си планират бизнеса. Как смятате да промените това статукво?
- И това има отношение към общия градоустройствен план, защото той е скелетът, около който се лепи цялата тъкан на града. Аз предприех максимални усилия за неговото популяризиране. Ако бъде приет, ще настоявам да бъде разпространен в интернет с възможности за ползване на информацията в него, защото това е публична информация, създадена с парите на данъкоплатците и столичните граждани. Аз си давам сметка, че в информационната политика на общината има много дупки, защото не сме направили достатъчно усилия да бъдем в услуга на големите инвеститори. Сега изграждането на големи проекти се прави много хаотично от гледна точка на инвеститорските изчисления.
Да вземем за пример изграждането на един нов МОЛ. Инвеститорът трябва да е наясно с инвестиционните намерения върху цялата територия, за да си направи неговите сметки за възвръщане на инвестицията. Това може да стане само ако му е ясна цялата картинка, ако знае кои са другите, които имат такива намерения, и къде са те. Това нещо за съжаление общината към настоящия момент не го дава. Освен че сме длъжни да привличаме инвестиции и работни места, ние като община сме длъжни и да демонстрираме грижа към парите на тези инвеститори. Те са колкото техни, толкова и на града.
Много коментирана е темата за "небостъргачите". Колко проекта се обсъждат и къде?
- Небостъргачите са сгради, които са израз на икономическата необходимост от усвояване на пространството в един град. Те не са самоцел. За разлика от Айфеловата кула, която е създадена като знак, един небостъргач има за цел да реализира максимална площ върху минимален терен. За строителството на един небостъргач инвеститорът трябва да направи много точна сметка за разходите и приходите. Самоцелното изграждане на небостъргачи поставя в много сериозен риск цялата инвестиция.
Аз съм много доволен от това, че в София има желание да се строи небостъргач. Това означава, че София вече е ценен град и цените са стигнали до нива, които предполагат нарастване на града във височина. В същото време притесненията на гражданите по този начин да не се нарушат техни права - правото на слънце, правото на пространство, правото на въздух. Това са двата интереса, които се опитваме да свържем. Затова насочваме този процес към основните булеварди, където има достатъчно пространство. Това са "Тодор Александров" и основните булеварди в комплексите "Люлин" и "Младост".
Накъде смятате, че ще се развива градът в следващите години? Може ли да се очаква появата на изцяло нови квартали?
- Не, поява на нови квартали не очаквам. Планът дава предпоставки и стимулира едно развитие в северна посока към южните склонове на Стара планина, но за целта трябва да се развие инфраструктурата. Това ще облекчи натиска върху Витошката яка, която е една от най-болезнените теми. За съжаление там има слаб контрол, включително и откакто аз съм дошъл.
Скорошно социологическо изследване посочи дирекция "Архитектура и градоустройство" като една от институциите от институциите с най-висока степен на корупция. Как смятате да се преборите с това?
- Аз не мога да се боря с корупцията, с методите, които имат правоохранителните органи. Аз мога единствено да се боря срещу предпоставките за корупцията. А те се коренят в неясните правила. Когато не са достатъчно ясни правилата, се предпочитат личните контакти. Когато няма контрол за времето, в което престояват преписките, това е предпоставка да се плаща за предимствено обслужване. Когато няма ясен контрол върху крайните резултати и не се санкционират грешките - нарочни или случайни, също. Моята цел е да се преборим с тези предпоставки и тогава ще можем спокойно да кажем, че корените на корупцията са пресечени.
За шест месеца натъкнахте ли се на случаи на корупция?
- Откровено казано, не. Досега не съм установил нито един случай. Много вероятно е да има отделни случаи, когато се взимат пари от фирми и от граждани. Но аз пак казвам - усилията ми са да премахна причините за корупция. Ето например до края на годината намеренията ми са да бъдат одобрени цялостни планове на двата най-големи комплекса - "Люлин" и "Младост". Специално в "Младост" са правени големи поразии. Има случаи, където не просто мирише, а направо смърди на корупция, въпреки че не може да се докаже, тъй като е минало като процедура изцяло по закона.
Но, да кажем, случай, в който има частен имот, който е възстановен с 200 кв.м във вътрешноквартално пространство, и до него много услужливо е създаден общински имот от 300 кв.м - не с цел да бъде продаден, а за да подаде един калкан на частния имот и той да получи пет пъти по-голямо застрояване, отколкото ако беше самичък. Това не може да е станало без съучастието на хората тук, но видимо това не може да се установи.
На вас някой досега предложи ли ви подкуп?
- В интерес на истината не ми е предлаган подкуп. Всичко, което съм направил дотук, съм го постигнал с професията си и с работата си, без ничия помощ. Надявам се, че и тук няма да имам нужда да ползвам доходи по друг начин.
