В съботата срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в чест на мъртвите - на голямата Задушница преди Великия пост. Или, както името "Задушница" показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите.
За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки.
Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата.
Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
Според народното вярване на този ден душите на умрелите се връщат. Те стоят до собствения си гроб. Поради това техните живи роднини им носят храна и вино.
Ритуалното подаване и поливане служи за засищане на душите на починалите близки. След това се пали свещ на гроба, която пак според народните вярвания осветява пътя на душите в тъмното. Така те няма да се лутат.
На следващия ден след голямата Задушница българите отбелязват един от първите пролетни празници, а именно Месни Заговезни.
Понеже този празник спада към групата на подвижните празници, затова се празнува всяка година по различно време.
Неговото отбелязване зависи от празника Възкресение Христово (Великден).
Характерното за празника е, че на трапеза за последен път присъстват ястия приготвени от месо, защото от Месни Заговезни започва 40-дневният Великденски пост.
За една календарна година обикновено Задушниците са четири - преди Месни заговезни, след Спасовден (Черешова), около Димитровден и Архангеловден.
По заповед на кмета на София Бойко Борисов, във връзка с осигуряване нормален превоз на гражданите за Задушница, се разкриват временни допълнителни линии на масовия градски транспорт.
