Д ори и да сте супертолерантни, темата роми няма как да не ви е станала леееко досадна. Най-малкото защото от 17 години се говори какво трябва да се направи, но не се прави ни-що. За това продължава да се говори.
И да се говори. И да се...
Та, преди да сте прелистили нататък, чуйте това - този път е различно. По време на Националния дебат "Политики към ромите в България", който се проведе миналия уикенд в София, не говореха експертите. Нито политиците. А хората. И имаше какво да се чуе.
Идеята
За два дни в НДК се събраха 255, ще извинявате за клишето, "обикновени българи". Те дебатираха около жилищна, образователна и наказателна политика към ромите.
Първоначално разговорите по всяка от темите се водеха в малки групи, между самите участници. Те трябваше (с консенсус в самата група) да формулират въпроси към експертите и политиците, които да отговорят на тях на общите пленарни сесии.
Целта е гражданите да свикват с мисълта, че могат да държат община и държава отговорни. А и тези на власт да свикват със същата мисъл.
Идеята на националния дебат обаче бе още по-амбициозна. Преди началото му участниците бяха изложили възгледите си по различни аспекти на ромския въпрос в анонимно попълнен въпросник.
В неделя следобед, след като всичко приключи, участниците попълниха абсолютно същия въпросник. Резултатите в края на обсъждането трябваше да покажат какво ще е мнението на хората при наличието на достатъчно информация и възможност за размисъл и дискусия. Ето ги.
Reality check
Да започнем от жилищната политика. След дебата участниците изразяват много по-ниски нива на подкрепа за отделяне на ромските квартали и много по-често казват "да" на мерки, които да подпомогнат ромите при получаване на адекватни и законни жилища.
Процентът на тези, които смятат, че ромите трябва да живеят в отделни квартали, спада от 43% на 21%. Което е забележително.
Процентът на хората, според които държавата следва да легализира тези постройки, които отговарят на стандартите, и да разруши останалите, нараства от 66% на 77%.
Броят на тези, които са съгласни, че държавата трябва да помогне на хората, които живеят в незаконни къщи, да получат заеми за строеж на нови, се покачва от 47% на 55%.
Онези, които смятат, че токът трябва да бъде спиран в онези квартали, където жителите не си плащат, се понижава от 82% на 75%, но остава висок (в случая дискусията течеше около това трябва ли да се спира токът и там, където все пак има и изрядни платци).
Като цяло хората казват не на радикални политики към ромите. Така например на въпроса трябва ли гетата да се оградят със стени, преди дебата с да отговарят 12% от участниците, а след дебата - 6.5%.
Стигаме до наказателната политика. Процентът на онези, които са съгласни, че трябва да бъдат наемани повече роми в полицията, нараства от 32% на 56%, а процентът на тези, които изразяват съгласие, че трябва да бъдат наемани повече роми в съда, се покачва от 26% на 45%.
Хората, които изразяват пълно съгласие, че по-честите полицейски проверки специално на роми са несправедливи, се увеличават от 16% на 27%.
Колкото до образованието, след дебата нараства подкрепата за интеграцията на ромските деца в български училища. Процентът на съгласните, че "ромските училища следва да бъдат закрити и всички деца да бъдат превозвани с автобуси до тяхното ново училище", нараства от 42% на 66%.
Митовете
Резултатите, но и начинът, по който протече самият дебат, разбиха много митове.
Първият мит е, че в обществото преобладава радикалното мислене. В събота сутринта се бяхме подготвили за "циганите на сапун", "циганите на Сатурн" или поне "циганите - завинаги затворени в гетата си".
Не го чухме. Още повече - трябваше да търсим радикално настроените участници, за да ги интервюираме (в сайта на "Капитал" е видеото).
В малките групи чувствително преобладаваха хората, които разпалено защитаваха позициите си за необходимостта от интеграция. С аргументи.
Участниците в дебата масово отхвърляха предположението, че ромите имат по-малко потенциал и по-малко качества от останалите граждани.
Атанас Манолев разказа как през 1976 г. са направили смесени паралелки и в техния клас дошли четири ромчета: "Единият правеше другарката по алгебра луда, защото разбираше задачите много по-добре от нея." Повечето хора споделяха мнението, че и ромите като всички останали имат право на пълноценен живот като граждани на България.
От колкото по-малко населено място идваха участниците, толкова по-убедителни бяха и примерите им за безпроблемното съжителство между етническите групи. Някои бяха чували за гета само от телевизията, и то само в чужбина.
Вера Георгиева например реагира с: "Хм, ама и в България ли? Че защо? Ние в Брезник си живеем смесени много добре, откак се помня."
Това, че в групите имаше поне по един ром, направи дискусията качествена. Хората виждаха насреща си адекватни хора с мнение и позиция, които защитаваха с истории от живия живот.
Така или иначе, ромите убедиха останалите в едно - че не трябва целият етнос да се поставя под общ знаменател.
Вторият мит е, че хората не искат да участват в политически дебати. Последните резултати показаха, че 72% от участниците искат да се включват в събития като националния дебат.
Забележително беше и как самочувствието на хората се променяше с часове. На първата обща пленарна сесия, когато трябваше да задават въпросите си на експертите, те трепереха на микрофона, в неделя вече имаха куража директно да се конфронтират с политиците.
Третият мит е, че проблемите са прекалено сложни и няма смисъл да се коментират с хората. Повечето от участниците в дебата имаха съвсем адекватни мнения по "ромския въпрос", предлагаха и решения.
Четвъртият мит е, че сме се доближили до някакво нормално политическо говорене. Добре де, това не е съвсем истински мит. Но е факт - политиците (а и експертите) не могат да говорят с хората. И дебатът го доказа.
Тежка терминология, засукани фрази. Твърде често се говорят неистини, или красноречието отчаяно се опитва да запълни липсата на съдържание. Така например Мирослав Попов от БСП се въздържа от коментар на въпроса "колко лесно се печели ромският вот", защото, по думите му, е "зададен некоректно".
Лютви Местан от ДПС пък успя да извърти до такава степен отговора си на питането колко често е посещавал ромски махали след избори, че в крайна сметка стигна до предложението всички присъстващи партии да се обединят около лозунга "Всяко българско дете - в детска градина".
Като цяло политиците изричаха "правилните" неща на глас, но нямаше сила на света, която да ги накара да отговорят защо за всички тези години правилните неща не са се случили.
Стигна се дотам залата публично да ги помоли да спрат с това поведение: "В момента вие си водите предизборна кампания. А хората днес няма да гласуват."
Петият мит е, че гласоподавателите няма да подкрепят специална интеграционна политика, насочена към ромите. Неотдавна "Капитал" описа изводите от изследване на Лъчезар Богданов от анализаторската компания Industry Watch и Георги Ангелов от институт "Отворено общество", според които, ако България вложи в конкретни политики около 1 млрд. лева в интеграцията на ромите, положителният икономически ефект за десет години напред ще е 15 - 30 млрд. лева.
Участниците достигнаха до подобни изводи. Огромна част от тях осъзнаваха, че от интеграцията на ромите ще спечели цялото общество. А в момента губим всички.
Както каза модераторът на трета група Владимир Тодоров: "Хората не са толкова крайни, колкото всички си мислим. Адски са податливи на популизъм, но когато говориш с тях на човешки език и по човешки начин обсъдиш безкрай много алтернативи, изобщо не са толкова лесни за манипулиране."
Иван Кръстев, председател на управителния съвет на Центъра за либерални стратегии, основен организатор на събитието, обобщи: "Политическият ефект е, че хората биха подкрепили промени, стига те да са прагматични. Това може да е показателно за политиците, които много добре знаят какво трябва да направят, но не и дали след това ще бъдат избрани."
Предстои да видим дали националният дебат е изпълнил другата си голяма задача - политиците да се вслушат.
