Кончината му съвпадна с националния празник 3 март, а две седмици по-рано бе открита негова самостоятелна изложба в Софийската градска художествена галерия (СГХГ), която може да се види до 19 март.
Там художникът е подредил последните си картини - около 70 портрета и пейзажа, рисувани с акварел и масло. Произведенията са създадени след 2002 г. и това е най-добрият етап в разнообразното творчество на Генко, твърди в. "Труд".
Генко е сред най-самобитните наши художници. Роден е през 1923 г. в село Чоба, близо до Карлово. Израства в Бургас, където учи гимназия.
През 1948 г. завършва Националната художествена академия при Дечко Узунов, откъдето е изключен заради конфликт с ментора си.
Изпращан е в Белене за "приказки срещу властта", после е интерниран в с. Мурино. Бил е на лечение в психиатрия, разказва още за него в. "Стандарт" (Вж. Зографът не крие, че диша само като рисува, 30 май 2003 г.).
Първата му самостоятелна изява е през 1965 г., а през 1973 г. е организирана негова ретроспективна експозиция по случай 50-годишнината
му.
Живописта му е повлияна от експресионизма, постимпресионизма и фовизма. Създава предимно пейзажи, които се отличават с характерен авторски почерк - ясно обособени обеми, ярък колорит и релефни повърхности.
В ранните години на творчеството си проявява предпочитания към по-тъмната цветова гама. В пейзажите му присъстват изображения на хора и животни, но с течение на времето се появяват синтезираните цветни петна и характерните силни, топли цветове.
Той не спира и да експериментира с живописната повърхност - обработва платна с пясък, третира маслени бои като акварел или замества четката с нож. През 90-те използва пигменти, напомнящи керамична глазура.
За последен път показа солова изложба през 1993 г. Заради храбрите му изказвания срещу конюнктурните ни художници той бе наречен "луд гений".
