Б ългария е сред страните, чието население е най-застрашено от остаряване. Това става ясно от световно проучване на този проблем, огласено от Демографския отдел (Population Division) на ООН, за което разказва американската кореспондентка на Българската редакция на радио "Дойче веле" (DWelle.de/Bulgarian).
Изследването прогнозира, че тенденциите към остаряване ще се засилват, особено в развитите държави, където добрите условия и медицински грижи осигуряват по-голяма продължителност на живота.
У нас една от причините е ниската раждаемост, която води и до постепенно намаляване на населението.
Тази година 11% от хората в света са над 60-годишна възраст, 13% са над 80-годишни, а през 2050 г. остаряващите ще съставляват 22% от цялото световно население.
В развитите държави хората над 60 години сега са 20% от населението, а през 2050 ще са 32%.
Очакванията за продължителност на живота във възрастта над 60 г. за света са 77 години за мъжете и 81 за жените.
В България през тази година над 60 г. са 23% от населението, а през 2050 г. ще бъдат 39%. Над 80 години сега са 14%, а тенденцията е в средата на века броят им да нарасне до 20%.
Това означава ниски производителност и трудова заетост и според проучванията ще доведе до много бавен икономически растеж.
12% от мъжете на тази възраст в България живеят сами, докато самотните жени са двойно повече - 25%.
При средна пенсионна възраст у нас 62,5 г. за мъжете и 57,5 г. за жените все още работят 11% от мъжете и 3% от жените над 60 г.
Съотношението на половете в групата над 60 години е 74 мъже на 100 жени, докато при над 80-годишна възраст на 100 жени се падат 55 мъже.
Мъжете над 60 години в България могат да очакват да живеят до средно 76-годишна възраст, а жените в пенсионна възраст - до 80.
В цяла Източна Европа продължителността на живота е по-ниска в сравнение със Западна или други развити части на света.
В Източна Европа през 2050 г. се очаква броят на остаряващите хора да скочи на 34% от 18% тази година.
Данните в проучването на ООН показват, че освен България, още няколко държави на Стария континент през 2050 г. ще имат едно от най-застарелите населения в света - Италия, Испания и Словения.
Едновременно със застаряването в много региони на света, са настъпили промени в броя на децата, на населението в продуктивна работна възраст и на съотношението с броя на остаряващите.
Според експертите, тези промени са сред главните предизвикателства на 21 век. Те ще доведат до промени в политиката за пенсионната възраст и пенсиите, в здравеопазването и ще се отразят на международната миграция.
Възрастовата структура на населението се смята за много важен фактор по няколко причини - съотношението на броя на децата и възрастните хора се отразява върху националните разходи за децата и за пенсионни фондове и здравни грижи за хроничните болести.
Съотношението на населението над 65 г. и спрямо населението в трудова възраст има силно отражение върху икономиката и растежа. Съотношението между стари и млади също има значение за раждаемостта, смъртността и общите тенденции в броя на населението.
Тревогите на ООН, свързани със застаряването, се подкрепят от проучвания на други световни институции, като например Световната банка. Експертите предлагат различни стратегии за преодоляване на негативния икономически ефект.
Преди всичко се търсят начини за запазване на трудоспособността до по-късна възраст.
Десет години, след като световните лидери за първи път обещаха да намалят наполовина броя на гладуващите по света, почти не е отбелязан напредък, съобщиха "Асошиейтед прес" и "Ройтерс".
Около 554 млн. души по света все още страдат от недохранване, сочат данни от публикуван доклад на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) към ООН. В развиващите се страни броят на хората, страдащи от недохранване, е намалял в периода 2001-2003 г. с едва 3 млн. спрямо 1990-92 г.
Слабият резултат контрастира остро с успехите, постигнати през 70-те и 80-те години, когато броят на гладуващите в бедните страни намаля със 137 млн.
Най-новите данни, които се отнасят за периода 2001-2003 г., показват, че след като през 90-те години броят на недохранените намаля с 26 млн., в началото на новия век той отново е нараснал - с 23 млн. души.
Допълнително се е влошило положението в райони като Африка на юг от Сахара, където 1/3 от населението страда от недохранване.
Докладът на ФАО хвърля сянка върху амбициите, заявени на срещата на върха по въпросите на прехраната през 1996 г. и потвърдени от Целите на хилядолетието за развитие, според които броят на гладуващите в света до 2015 г. трябва да намалее наполовина.
