Детегледачките

В сяка година през септември започва новата учебна година. След края на лятната ваканция милиони млади родители са стресирани за пореден път в търсене на човек, който да се грижи за децата им през времето, когато не са училище или детска градина.

Модерно стана те да бъдат наричани с чуждицата "бейбиситъри" - най-често студенти, които поемат децата в часовете, докато родителите им са на работа.

Във Франция вече съществува още една форма за намирането на такива хора, освен чрез специализираните агенции. Все пак инициативата и на този начин за откриване на правилния бейбиситър е на националната агенция за заетостта и университетски център.

Идеята накратко е предложение към родители и студенти да се запознаят за пет дни с тънкостите на бейбиситинга. Според организаторите

10 минути са достатъчни за всеки кандидат, за да бъде оценен подобаващо

Родителите се настаняват на маса, върху която са поставени координатите и местоживеенето им. Студентите от своя страна сядат на всяка от масите, изслушвайки внимателно изискванията на родителите, най-вече на майките.

Някои от родителските изисквания звучат така: "Училището свършва в 16.30 ч. и е недопустимо да закъснявате. Той е само на 4 години и половина и не мога да си представя, че може да остане на тротоара.

Това основният въпрос за сигурността. Аз ви поверявам децата си и конкретно сигурността за мен е най-важна.

Иначе, ако къщата е наопаки, защото се играли в продължение на часове, това не ме интересува, не това е най-важното.

Най-важното е децата да са добре, да се занимавате с тях, а не с нещо друго и да бъдете точно на време."

Родителите признават, че запознавайки се по този начин със студентите бейбиситъри, са много по-спокойни, отколкото ако проведат разговор само по телефона.

И наистина се оказва, че 10 минути са напълно достатъчни, за да си кажат основните неща. Много често се оказва, че тези срещи дават добри резултати, след като родителите дълго и безуспешно са търсили бейбиситър чрез обяви, интернет и различни други начини.

Ето защо оценяват високо инициативата. В повечето случаи родителите търсят някого за часовете между 16.30 и 19.30 ч.

Що се отнася до самите студенти, ето какво сподели студентката по история Жоржина за впечатленията си от тези срещи: "Мисля, че идеята е добра, защото веднага влизаме в отношения с родителите.

Липсва онзи период на изчакване и разговори по телефона, от които не винаги всичко става ясно. Така е за предпочитане и е доста бързо."

Жоржина има предвид, че много бързо се координират часовете, за които ще бъде нает един бейбиситър, както и местоживеенето на семействата и на самите бейбиситъри.

С други думи, по-лесно се открива някой, който

живее близо и ще бъде по-полезен за работещите родители

В Полша откриване на бейбиситър се оказва истинско изпитание. Много често това са млади украински имигранти, тъй като полските кандидати са рядкост.

След влизането на страната в ЕС хиляди млади поляци отидоха да работят в друга европейска държава, в масовия случай в Англия и Ирландия.

Набирането на бейбиситъри чрез агенция в Полша е запазена привилегия за богатите, защото останалите в страната желаещи да упражняват тази професия се възползват от търсенето на пазара.

Детските градини в Полша затварят врати най-късно в 17.30 ч., а мрежа от детски ясли просто не съществува. Затова работещите полякини разчитат или на

помощта на семейството си, или на украинка, която работи на черно

Наемането става по същия начин, на черно. Трябва да се отиде на точно определен площад в краен квартал на Варшава, за предпочитане към 6-7.00 ч. сутринта.

Там се събират украински мъже и жени в очакване на предложения за работа. В повечето случаи се говори на руски език. Този вид наемане на бейбиситър несъмнено представлява огромна заплаха за полските семейства, а също и за бейбиситърите.

Но пък и алтернативите не са много. Иначе, един бейбиситър на черно в Полша получава средно между 300 и 500 евро месечно.

В обявите за почасово гледане на дете родителите в България обикновено предлагат за час гледане на дете не повече от 2-3 лв.

Заплащането не е атрактивно за млади хора, които търсят допълни доходи. На тази цена родителите могат да намерят някой от детските центрове, които предлагат почасово гледане на дете, но не и вечер или в почивните дни.

Тогава пред повечето български родители стои въпросът кой да гледа детето - някоя баба или детегледачка?

По-често отговорът на този въпрос е бабата

Детегледачка могат да си позволят по-заможните родители. Но не само финансовите средства спират някои родители да наемат бавачка и за по-дълго време.

Има родители, които не желаят да излагат детето на риска от срещата и неприемането на външния човек. Може да се потърси чрез интернет, но наемането на бейбиситър чрез агенция се смята за по-сигурно.

Родителите у нас обаче предпочитат бавачката да е препоръчана от роднини или познати. Иначе всяка една агенция, чрез която се наема детегледачка, предупреждава, че по-ниската цена на услугата поражда риск за качеството и дълготрайността на предлаганите грижи.

Най-разпространената практика е да се наема енергична пенсионерка, която има възможност и желание да се грижи за детето повече часове.

Майки, които са ползвали агенция, съветват предварително родителите да подготвят изискванията си към бавачката.

Родителите попълват формуляр и след това агенцията ги кани на интервю с кандидатките, които са избрани. Някои от агенциите вземат комисионна, други не.

От скоро за родителите има и друга възможност чрез програмата за безработни "Насърчаване на майчинството". За детегледачка се назначава безработен, регистриран в бюрото по труда, готов да гледа малко дете до навършване на две години срещу заплащане от 180 лв. на месец.

Сумата заплаща не майката, която иска да се върне на работа, а бюрото по труда

Интересно е, че повечето от кандидатите, регистрирани в бюрата по труда, които желаят да работят като бейбиситъри, имат роднинска връзка с майката - безработна леля, безработен баща.

Въпреки това между майката и бейбиситъра се сключва договор, в който се записват изискванията на майката по отношение на грижите към детето.