На конференцията като "background information" беше огласена интересна статистика за размерите на явлението. Тук предоставяме част от изнесената информация, а така също и извадки от доклада на проф. Камен Велев, ректор на софийския Химико-технологичен и металургичен университет и председател на съвета на ректорите.
Нека допуснем, предлага проф. Велев, че най-добрите от завършващите студенти имат силно желание да се занимават с научни изследвания. Тогава на тях им предстои да се сблъскат с феномена "brain drain", който в Енциклопедия "Британика" е дефиниран така:
"Заминаване на високо образовани хора или изградени професионалисти от една държава, сектор на икономиката или област към друга такава, обикновено заради по-добро заплащане или условия на живот".
Характерно за учените е, посочва се в доклада, че стимулиращата среда, великолепните лаборатории, богатите библиотеки и мощните компютри са също толкова привлекателни, колкото и по-високото заплащане.
Най-добрите от завършващите студенти имат квалификация и умения, включително и знания на чужди езици, които допълнително улесняват емиграцията им.
Опитът ни с програмите на ЕС, като "TEMPUS", "SOCRATES" и други, показва, че те са идеален инструмент за изтичане на мозъци от Югоизточна Европа към страните на Запад, подчертава в доклада си проф. Велев.
САЩ е абсолютен лидер в привличането на високо квалифицирани професионалисти. Статистиката сочи, че почти половината от получаващите Ph.D. в САЩ всяка година са чужденци, а около 50% от европейците, защитили докторат, остават в Съединените щати.
Макар в момента ЕС да не е атрактивен за "мозъците" заради рестриктивната си антиемигрантска политика, специалистите прогнозират, че с разширението на съюза ще има мощна вълна от млади високо квалифицирани специалисти от Централна и Източна Европа към другите страни членки - най-вече Германия.
В едно чудесно изследване на Щраубар (2000) е показано че средната квалификация на имигрантите от повечето страни в Централна и Източна Европа е по-висока от тази на германското население.
Какви са реалностите в България?
Повече от очевидно е застаряването на академичната общност в страната. Прието е, че една изследователска институция се смята за работеща и с обещаващо бъдеще, ако съотношението на броя на младите учени спрямо един старши изследовател надхвърля цифрата 3. За българското висше образование съотношението е 1,5 и напълно може да бъде определено като катастрофално, посочва проф. Велев.
Едва около 20% от академичната общност попадат в категорията млади изследователи (с по-малко от 6-7 г. опит в своята област). При университетите положението е още по-трагично - младите учени и преподаватели са едва около 15%.
За никой вече не е тайна, че около 75% от професорите са на и над 60 г. Почти 50% са на пенсионна възраст. Професорите под 50 г. са нищожен процент - едва 2,7%.
Много са причините за застаряването на научния ни потенциал, но две са основни: ниските възнаграждения и остарялата система за придобиване на академични степени и звания, подчертава проф. Велев.
И така, младите български учени са едва 23,9%, ако приемем 40 г. като горна граница на групата, и едва 14,4%, ако тази граница е 35 г. В тази таблица може да видите, че българите, напуснали страната, са най-квалифицираните сред потокът от изтичащи мозъци от Централна и Източна Европа.
Месечните заплати на университетските преподаватели за 2001 г. са били приблизително между 252 лв. и 452 лв. Средните месечни възнаграждения на работещите в академичните среди са по-високи от средните за страната.
Това обаче не се отнася за повечето млади научни работници, подчертава се още в доклада на проф. Велев. Освен това, подобно сравнение е трудно оправдано, понеже в случая става въпрос за хора с най-висока квалификация.
Младите хора няма как да са привлечени от ниските заплати в една сфера, в която се изисква усилена работа в продължение на 20-30 г., за да се издигнеш в йерархията и то без това израстване да е придружено от чувствително увеличаване на доходите, подчертава проф. Велев.
При това техническото оборудване в повечето научни лаборатории е на средна възраст над 15 г.
По отношение на общия брой на заетите на пълно работно време в академичните среди, след известния голям спад в началото на 90-те, в момента статистиката показва стабилизиране около цифрата 15 000. Но това стабилизиране го очакват сериозни сътресения. През следващите пет години над 15% от академичния състав трябва да бъде пенсиониран. В следващите 10 г. цифрата ще достигне 30%.
В търсене на възможности за реализация, младите хора, които са завършили магистратура или докторантура, са изправени пред следните възможности, подредени в низходящ ред според предлаганите им в съответния сектор заплати:
Да заминат и работят в чужбина;
Да останат в страната и да работят в международна компания;
Да работят в частния сектор;
Да работят в държавната администрация;
Да продължат изследователската си работа в страната и постоянно да мислят върху първата възможност.
В Демокрит.com може да се запознаете и с мнението на един изтъкнат американски учен по проблема "Brain Drain". За целта той цитира думите на една мъдра китайка...
