Младен Киселов с нова постановка в Театър 199

На 12 и 13 януари в Театър 199 са премиерните представления на "Веселите Разплюеви дни" - постановка на живеещия в САЩ български режисьор Младен Киселов.

На сцената на този театър още се играе, пети сезон при неизменен успех, последният спектакъл на Киселов в България - "Есеннна соната" от Бергман.

В българската театрална история са легендарни неговите постановки от 70-те и 80-те години на миналия век - "Човекоядката" на Иван Радоев с Тодор Колев в театър "София", "Театър, любов моя" на Валери Петров със Славка Славова и Таня Масалитинова, в Театър 199, "Сако от велур" на Станислав Стратиев в Сатиричния театър, спектаклите му по пиесите на Йордан Радичков "Опит за летене" в Народния театър "Ив. Вазов" и "Лазарица" с Григор Вачков в Сатиричния...

От 15 години Младен Киселов поставя в различни театри в САЩ и завежда катедрата по режисура в университета "Карнеги Мелън" в Питсбърг.

Сегашната си работа в София определя като "комедия-шега" по текстове на руския драматург Сухово-Кобилин - трилогията "Сватбата на Кречински", "Дело" и "Смъртта на Тарелкин".

За изпълнители Киселов избра след няколкодневен кастинг още през юни Валентин Танев, Снежина Петрова, Вяра Коларова, Малин Кръстев и Веселин Мезеклиев. В спектакъла те изпълняват по няколко роли.

Режисьорът е убеден, че героите на този спектакъл "са позволили на живота да ги вкара в машина убиец за правене на пари". В интервю за Анелия Янева от сп. "Капитал Light" той казва:

"Подчиняването на живота ни на правенето на пари, уж за да си осигурим живот чрез тях, доказва точно обратното - годините отдадени на дявола, убиват психически и физически човек. Пиесата на Сухово-Кобилин извежда темата за жаждата за пари и нейната разрушителна сила. Става дума за хора, които са и господари, и слуги едновременно - защото, колкото и голям господар да си, винаги има един по-горен от теб."

Младен Киселов е убеден, че играта, описана от руския автор преди 160 години, няма свършване. Казва, че прави психологически театър, тъй като това е свързано с радостта му да се занимава с нещо трудно.

"Вярвам, че какъвто и театър да се прави, той трябва да бъде театър на достоверността. На достоверното човешко вълнение, независимо дали средата е условна или натуралистична. Зрителят може да повярва и на най-абстрактното, стига да има момент, в който да се идентифицира с героя. Най-трудно е да го накараш да се познае в героите от сцената. Случи ли се обаче, ние вече сме влезли под кожата му и представлението, независимо от кой вид театър е, се е получило", казва Младен Киселов пред "Капитал Light".