С ъздаването на историческа книга през 80-те години в България едва ли е било най-спокойното занимание, с което един научен работник може да се захване.
Разкриването на принадлежността на българския президент Георги Първанов към репресивните служби на Държавна сигурност обаче показа, че издаването на мемоарите за живота на македонски комита може да ангажира: разузнавателните служби на две държави от източния блок, една дузина тайни агенти, секретни сътрудници и офицери.
Преди седмица конституираната от парламента комисия по досиетата (носеща романтичната абревиатура КРДОПБГДСРСБНА) хвърли камък в задния двор на властта, като потвърди иначе известната отдавна информация, че президентът Георги Първанов е бил секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС. Той е обслужвал службите под псевдонима Гоце.
От изнесените данни стана ясно, че Първанов е допринесъл в реализацията на поне едно активно мероприятие - "Габеро".
Зад това странно име в действителност се крие книга, издадена в скромен тираж в началото на 90-те години от частното издателство Rosseels в белгийския град Лувен. Неин автор е известният българо-македонист Методи Димов (известен още като агент Комитата).
Официално Първанов е привлечен от службите за неин "рецензент". Пълното с правописни грешки издание съдържа 23 глави, в които Димов записва спомените на своя дядо,
известния македонски комита Тодор Габеро,
починал в средата на 70-те на 105-годишна възраст. Името на действащия български президент обаче не се среща никъде между кориците на книгата.
"Мисля, че първоначалното ДС са играли роля на "коректор", но впоследствие нещата не са се развили с вижданията на службите по отношение на македонската история и тя е станала цензор", коментира за "Капитал" зам.-председателят на бившата комисия по досиетата "Андреев" Евгени Димитров.
По думите му книгата е отпечатана в изключително скромен тираж (около 120 бройки). Проверка на "Капитал" из столичните библиотеки показа, че неин екземпляр (с посвещение) се съхранява само в Народната библиотека.
Сложната историческо-творческо-милиционерска плетеница обаче се заплита окончателно и с факта, че предговорът на книгата е написан не от кого да е, а от професор Щефан Трьобст от Центъра за култура и история на Източна Европа.
Той стана известен преди няколко месеца, когато българският политическо-исторически елит (сред чиито представители са от Божидар Димитров и Георги Първанов) скочи срещу изследването на група немски учени, станало известно като
мита "Батак"
В средата на април историците Улф Брунбауер и Мартина Балева от Берлинския свободен университет направиха опит да представят проучването си върху отражението на баташкото клане от 1876 г. в художествени произведения.
Незнайно защо то бе профанизирано в обществото като опит на чуждите историци да отрекат последвалите Априлското въстание трагични събития. Начинанието им бе посрещнато на нож, БАН забрани провеждането на планираната пресконференция.
Проф. Щефан Трьобст е член на журито, което е избрало именно този проект да бъде финансиран. Тогава бившият секретар на МВР и зам.-шеф на 6-о управление на ДС Цвятко Цветков в типичен за службите стил многозначително намекна, че навремето спецслужбите са се занимавали доста с Щефан Трьобст и е крайно време досието му да се извади.
"Капитал" успя да се свърже с немския учен. Той разказа, че Георги Първанов е назначен в Института по история на ЦК на БКП с помощта на историка проф. Костадин Палишутски.
Трьобст не познава лично Първанов, но от това, което е чел като негови исторически разбработки по македонския въпрос, го намира за по-скоро умерен и не толкова националистично настроен.
За разлика от т.нар. българо-македонци като Иван Михайлов и Методи Димов, които с протекцията на комунистическата партия са работили заедно по издаването на четири тома историческа литература по темата за македонизма. И двамата са десни екстремисти, противници на политиката на Скопие.
По думите на Трьобст Димов, който в този период е в Белгия, изпраща ръкописа на "Габеро" в България. "Димов ми се обади и ме помоли да напиша предговор за книгата", разказва Трьобст. "Попитах се защо точно аз, след като знаят, че не споделям мнението им."
Обещанието, което получава Трьобст, е, че "каквото напише, няма да бъде променяно". Това обаче не се случва и германецът получава рецензирания вариант на предговора си под формата на вече издадена книга.
Различията са били относно обстоятелствата, които са накарали дядото на Димов да стане комита.
Според Трьобст това е лична история - в резултат на конфликт със служител на Османската империя Габеро е заплашен със затвор и бяга в гората, където се среща с комитите и се присъединява към тях. Според редактираната версия на увода обаче още от малък Тодор Габеро е решен да стане комита и дори като юноша създава програмен план.
Проф. Трьобст познава България като студент в София. По време на следването си той не е имал пряк контакт с ДС, но на два пъти общежитието му е претърсвано. Когато след промените той прочита досието си в Германия и разбира, че
ДС и ЩАЗИ
са били в постоянна кореспонденция по между си. Българските служби са изпращали сведения на немските си колеги в ГДР на български и руски език. В досието му има имената на двама българи - старши лейтенантите Шипков и Митев.
Целта на службите е била да уличат историка в антибългарска научна дейност. Според Цвятко Цветков немският историк е бил "работен" от 1975 до 1985 г.
През 2000 г. Трьобст иска от българския посланик в Берлин да му съдейства за получаване досието си от българските архиви. Тогавашният посланик Николай Апостолов обаче не му отговаря.
През март тази година професорът е изпратил подобно писмо и на Меглена Плугчиева, отново без резултат. Според председателя на комисията по досиетата Евтим Костадинов Трьобст няма как да получи досието си, тъй като законът, по който работи комисията, се отнася само за български граждани.
В началото на седмицата Методи Димов (известен още като агент Комитата) бе определен от българския дипломат Леа Коен като "неграмотен" и човек, който "трудно може да напише книга". Според Коен, цитирана във в. "Монитор", написването на книгата се е забавило (тя излиза 1991 г.) заради вътрешно- и външнополитически промени.
Методи Димов е роден през 1938 г. в Битоля. На 20-годишна възраст той емигрира в Белгия. Умира в Дупница през лятото на 2004 г.
Според агенция "Фокус" през 2003 г. при честването на 100-годишнината от Илинденско-преображенското въстание той се обръща към Георги Първанов с думите: "Г-н президент, вие само знак ми дайте и аз ще умра за България, аз обичам българския род и съм готов живота си да дам за него..."
Според официалната версия, изнесена от самия президент, както и от защитниците му, работата на президента по "Габеро" е била чисто консултантска - той е проверявал труда на Димов за "фактологически неточности".
Липсващите страници
от делото "Гоце" обаче пречат да разберем каква точно е била "помощта", която българският президент е оказал на службите. Предполага се, че неговата работа е разпръсната в едно или повече оперативни дела, свързани с различни разработки по македонския въпрос. До този момент обаче е сигурно едно - (пълната) истина все още не е излязла наяве.
