Не е прав оня император, който казвал, че парите не миришат. Мисля, че беше Веспасиан, и измислил това, когато за пръв път обложил обществените тоалетни с данък.
Според мен, обаче, миришат. И няма нужда да ги свързваме с тоалетните. Поне в моя град е така. От години.
Въздухът тежи от миризмата на мазнина, която сякаш всеки миг ще капне на лицето. Приличаме на глави лук, запържвани на бавен огън, до златисто - и докато спрем да се противим. Понякога гостите в нашия град се питат защо навсякъде и всичко мирише на яхния.
Защото тук е най-голямото предприятие за рафиниране на растителни и животински мазнини в целия Балкански полуостров, тук се произвежда най-награждаваното олио, а собствениците му (българо-чужди) бяха глобени не заради отнетия въздух, а заради картелно споразумение за цените с 13 други български производители на олио. Ето защо, всяка есен, докато "майките варят лятото на лютеница зад блока" има блажна криза, а зимнината става все по-скъпа и по-скъпа.
В Европа започваш да строиш производство, като задължително спазваш Принципа на предохранителните мерки, а у нас привидно се следва принципа "Замърсителят плаща". При първия не можеш да получиш разрешение за строителство, ако не докажеш безопасността на инвестицията си, при втория - можеш да си замърсяваш и институциите да не те забелязват години наред.
Преди 3 години, в миризмата на пържено започна да се процежда мирис на химикали.
Не е вярно, че парите не миришат. Наистина миришат. Поне в нашия град - буквално.
Тук, незаконно, без строително разрешение и без доклад по ОВОС, на 20 минути пеша до центъра, беше построена най-голямата багрилница на прежди и тъкани в Европа. И за да открият този незаконен обект, от столицата пристигнаха президент, депутати, журналистически антураж. Чукнаха се с шампанско в кристал, пръснаха със светена вода, приветстваха се с хляб и сол и си отидоха, като замаскираха мероприятието си пред обществеността с дублираща среща в местното Горско по проблемите на дърветата и природата...
Пак І-ви клас инвеститор, пак чужденец... Милиардер. Собственик на една от емблематичните бизнес сгради в България.
И за благодарност му подариха 2.1 млн. лева от публичните финанси да си изгради път. Той е тук и сега, защото нашият град има вода и река - втора по големина в страната. И макар че му пяха "Многое лето", той ще бъде тук, само докато има вода. Защото чистата вода, теглена от подземни кладенци, е основният му ресурс за багрене и пране. И чистата му печалба. Защото за багрене и пране ще ползва над 1/3 от потреблението на целия град и съседните села. (Докато има вода. Защото по водни ресурси на човек от населението България е на последно място на Балканския полуостров).
Той е тук и сега, защото в своята си страна и на своята си река неговото производство - в пъти по-малко от това в нашия град, не изсипва нищо в реката и тя е чиста от амоняк, манган, повърхностно активни вещества и други 270 вида бои и химикали с висок рисков клас, които използва в нашия град. За него няма никакво значение, че реката ни е обявена за чувствителна зона и цялата е в "НАТУРА 2000", че незаконният обект заплашва да стане трансграничен замърсител - през Одрин и Бяло море, че е заплаха за лонгозните гори, за 5-те защитени местности, за един от двата световни пътя на мигриращите птици и за единствените естествени местообитания на колхидски фазан в Европа, че целият регион пие вода от терасата на реката и няма друга алтернатива. Инвеститорът получава аплодисментите на властта, наградите за инвеститор, и производството му, макар и незаконно, функционира вече 4-та година.... Без нито лев глоба. В същото време, в което световен производител на перилни препарати плаща почти 600 000 лева за подвеждаща тв реклама у нас - 0.35% от оборота през изминалата година.
В незаконната багрилница с перачница хората получават 4 пъти по-ниски заплати от чуждестранните си колеги, страдат от алергии на кожата и задух, а производственият цикъл , който по света е затворен и безотпаден, предвижда изхвърляне в реката, а не повторно използване на водата, с която се боядисва и пере. И още - ежегодно изхвърляне на отровен отпадък с обем от 3 плувни басейна с олимпийски размери. Преди половин година затвориха 2 от 7-те кладенеца за питейна вода на града, поради 20 пъти повишено съдържание на манган. А реката си тече синя, червена, зелена, черна... За инвеститора - златна.
Четвърта година, в която това незаконно производство - най-голямото в Европа, не само е построено без строително разрешение (без което не може да се построи и дворно клекало в собствен имот), но и работи в щастливо полюшване с РИОСВ, РИОКОЗ, Пожарната, Икономическа полиция, Прокуратурата, три поредни кмета, две общински администрации, два Общински съвета, 3 поредни областни управителя, 2 областни администрации, еко парти и неправителствени организации... Последният да затвори вратата...
Четвърта година засегнатата общественост (без адвокати, европейско или бюджетно финансиране) защитава в Съда реката, природата, себе си и поколенията, които идват. Четвърта година, в която Съдът (макар и на тропоски) се оказа единствената институция, заинтересувана от опасностите.
Това не е екомания. Това е съдба.
