Б ританското правителство се готви да ограничи правата на българите и румънците да работят във Великобритания след влизането на държавите им в ЕС, отбелязват британските всекидневници "Таймс" и "Файнаншъл таймс".
Двете източноевропейски държави, които по план трябва да влязат в ЕС през януари, са изправени пред вероятността на гражданите им да бъде отказан неограниченият достъп до британския трудов пазар, който получиха Полша, Чехия и другите новоприсъединили се към ЕС, пише "Таймс".
Такова решение може да навреди на опита на Тони Блеър да постави Великобритания начело на нова "ос" от държави в ЕС, която да е противовес на влиянието на Франция и Германия. Поставянето на бариери рискува и да затъмни
ролята на Англия като борец за икономическа реформа в Европа,
смята изданието. В публикацията се цитира вчерашното изказване на министъра на търговията и промишлеността Алистър Дарлинг, който заяви пред Би Би Си:
"Имиграцията трябва да бъде управлявана внимателно. Необходима е добре регулирана и балансирана система. Трябва да вземем предвид какви умения са ни нужни."
Британската полиция изрази безпокойство, че от догодина наркотрафиканти от Сърбия и Албания може да стигнат до страната през България и Румъния, пише "Файнаншъл таймс".
Вестникът цитира министъра в сянка на Консервативната партия по въпросите на имиграцията Деймиън Грийн, че правителството трябва да вземе решението си за ограничаване на правата на имигрантските работници възможно най-скоро.
"Чрез контролирането на броя им можем да направим по-добър животът на всички замесени в процеса. Така не само ще гарантираме, че държавните служби и жилищната инфраструктура ще могат да поемат новодошлите, но и ще избегнем случаите на хора, които да идват тук само за да живеят в мизерия", заявява Грийн.
Министрите променят имиграционната политика, констатира "Индипендънт", като цитира вътрешния министър Джон Рийд.
Той бил убеден, че британската общественост, дори и тази част от нея, която включва представители на етническите малцинства, е обезпокоена дали Великобритания ще е в състояние да осигури подслон и обществени услуги на всичките си жители, ако не се приложат ограничения на имигрантите от България и Румъния, пише вестникът.
"Обратен завой в миграционната политика", посочва на свой ред "Сън". Заявеното от министъра на търговията и индустрията Алистар Дарлинг слага край на политиката на "отворени врати", предизвикаща широкообхватни протести.
Британски работници загубиха работата си, а заплатите бяха понижени, тъй като напливът на чужденци бе много по-сериозен, отколкото се очакваше преди разширяването на ЕС през 2004 г., припомня вестникът. (Повече...)
Великобритания ограничава работниците от новите страни в ЕС,
пишат по темата Катрин Маклиъд и Хелен Арчър в шотландския "Хералд". Очаква се министрите от правителството да наложат квоти допуснатите във Великобритания румънски и български работници, когато техните страни се присъединят към ЕС следващата година, обяснява изданието.
Министрите още не са взели решение и това няма да стане до определянето на датата на присъединяване, но високопоставен правителствен източник заявил за изданието предишния ден, че кабинетът няма да допусне неконтролиран поток от хора, независимо до каква степен по принцип желае пазарът на труда да остане отворен.
Вътрешният министър Джон Рийд и Джон Хатън, отговарящ за трудовата заетост и пенсинното дело, вече намекнаха за тяхната загриженост, а министърът на търговията Алистър Дарлинг обеща да няма политика на "отворени врати", когато Румъния и България се присъединят.
Той заяви: "Просто не можем да си позволим "отворени врати". Не може да имаме система, която позволява на хората просто неуправляемо да пристигат. Имиграцията трябва внимателно да бъде управлявана и нашата политика е политика на управляемата система."
Торите вече показаха своето отношение към имиграцията от Румъния и България, като в края на миналата седмица призоваха за въвеждането на квоти за работниците. Те искат министрите да наложат ограничения върху работниците от двете страни, подобни на наложените от други страни членки на ЕС преди две години.
Говорителят на торите по въпросите на имиграцията Деймиън Грийн заяви, че правителството трябва да се поучи от безпрецедентния брой имигранти, дошли във Великобритания (особено от Полша), когато ЕС се разшири през 2004 г., допълва "Хералд".
Великобритания не наложи ограничения и стана свидетел на пристигането на над 600 000 източноевропейци, близо с 0,5 млн. повече от очакваното. В същото време Германия, благодарение на своята политика, успя да ограничи броя на новодошлите под 10 хил.
Министърът за Европа Джеф Хун твърди, че въвеждането на квоти може да означава пробив в поетите задължения от Великобритания към бившите комунистически страни, но също добре си дава сметка за стреса и трудностите на икономиката и обществената сфера като резултат от безпрецедентната вълна от имигранти работници.
Високопоставени политически източници предположиха, че Великобритания е била по-малко загрижена от останалите страни членки на ЕС за притока, защото влизането на квалифицирани работници от Източния блок може да послужи
като средство да се запазят ниски заплатите и инфлацията
Сега обаче се смята, че общественото мнение застава зад по-твърди имиграционни правила.
Междувременно шотландски предприемач планира да отвори трудова агенция в българския град Варна за докарване на източноевропейски работници във Великобритания. Чарлз Кормак и българската му бизнеспартньорка Диана Радева, които са базирани в Пийбълс, планират да отворят агенцията, когато България се присъедини към ЕС през януари.
Пред вестника Кормак изразява убеденост, че плановете му ще се реализират, и допълва: "Не мога да отгатна какво ще направи правителството, но това няма да попречи на плановете ни."
"Най-много да има забавяне. Те могат да въведат квоти. В този случай български работници все пак ще имат възможност да идват във Великобритания.
На Острова се разкриват нови вакантни места, въпреки че се увеличава безработицата. В икономиката има ръст поради наемането на имигранти", добавя той.
Кормак освен това изтъква факта, че страни като Финландия, Швеция, Гърция и Испания наскоро са вдигнали контрола върху имиграцията, което означава, че работници от чужбина ще се насочат и другаде, не само към Великобритания.
Кормак допълни: "Тъй като други държави ще бъдат принудени да поемат повече хора от страните, които се присъединиха към ЕС през 2004-та, ние ще започнем да изпитваме нужда от работна ръка."