 |
Изразителното й лице издава нетърпението да говори за личностите, с които съдбата я събира. Защото Милена е от онези магнетични персони, които превръщат всяка значима среща във вълнуващо преживяване за милиони зрители по света.
Милена умее да обича. Срещал съм я в различни точки на света, където тя винаги успява да създаде своя среда от съмишленици. Космополитният й дух я отвежда къде ли не - Европа, Африка, Азия, Южна и Северна Америка. Последният й документален филм ?Тотал-но отричане? бе включен в официалната церемония по откриването на фестивала, посветен на проблемите за защита на човешките права, който се проведе в Прага в началото на март. Президентът Вацлав Хавел лично връчи специалната награда на Кънева за ?Тотал-но отричане?. Филмът проследява историята на един уникален съдебен процес: 15 селяни от бирманската джунгла съдят водеща световна петролна корпорация за експлоатация и геноцид и печелят делото през 2005 г. Главният герой е Ка Сауа - основен двигател на съдебния процес заедно със съпругата си Кейти чрез създадената от тях организация Earth Rights International. Филмът е заснет между Тайланд, Бирма, Европа и американските съдилища в периода 2000 - 2005 г.
Милена Кънева посвещава пет години от живота си на каузата на Ка Сауа и каренските селяни - ищци, чиято анонимност в процеса и във филма е продиктувана от съображения за сигурност. Помага й опитът, придобит като продуцент и автор на репортажи от горещи проблемни точки на планетата. ?Тотално отричане? е сред избраните за участие филми в Hot Docs Festival в Торонто. Българската му премиера беше в рамките на ?София филм фест?.
Как се роди идеята за филма?
След интервюто ми с Анг Сан Су Чи през 1995, бирманската лидерка за демокрация и лауреат на Нобелова награда за мир, която от 16 години е под домашен арест, станах известна сред новинарските среди в Италия като експерт по Бирма. През 2000 г. от РАИ-3, за който бях копродуцирала документалния филм ?Инициацията? за женската кастрация в Мали, ми предложиха да направя филм за газопровода в Бирма. Съгласих се, защото темата за този уникален процес, който водят 15 селяни от джунглата срещу две световни нефтени корпорации, ме порази. Имаше едно голямо НО - как щях да вляза, за да снимам в Бирма, когато страната е с военен режим и журналистите там не са добре дошли. Как щях да разкажа историята, когато газопроводът беше вече построен?
През какво мина, докато реализираш идеята си?
Петгодишен труд. Принудена бях сама да финансирам филма, след като РАИ се оттегли. Трудностите бяха много, а и нямаше никаква гаранция колко ще продължат процедурните битки в съдилищата на Съединените щати. Сама заснех филма, тъй като моят водач и главен герой във филма Ка Сауа ми постави условие да съм сама, защото ще влизаме нелегално в Бирма от Тайланд, а аз поне малко приличам на бирманка или каренка (етническото малцинство, към което той самият принадлежи).
Моментът, в който видя филма?
Когато в Париж заседаваше елитът на френската компания Total, мажоритарен акционер в строежа на газопровода, се срещнах за първи път с Ка Сауа и Кейти Редфорд, адвокат и негова съпруга, основатели на Earth Rights International, и тяхната 3-годишна дъщеричка. Тогава разбрах, че има един човек, който се крие зад този процес и е бил негов двигател - Ка Сауа. Разбрах, че историята може да се разкаже от него.
За какво разказва твоят филм?
За един мъж, търсен в Бирма и Тайланд, и неговия невъзможен избор. За две петролни компании - Total (Франция) и UNOCAL (САЩ), които строят газопровод заедно с бирманското правителство, наемайки армията да охранява проекта. Защото така ще спестят пари. За една страна като Бирма, която все още е под жестока диктатура и където насилственият робски труд е ежедневие. За един уникален процес в САЩ - първият по рода си в света, който промени американския закон за Corporate responcibility (корпоративна отговорност) и доведе до победата на 15 селяни от бирманската джунгла над две от най-мощните петролни корпорации в света. За Победата на малкия човек.
Как избираш темите, сюжетите, героите на своите филми?
Имам чувството, че те ме избират. Срещам ги уж случайно.
Какво те води в непрекъснатите ти странствания по света?
Жаждата да го опозная, а аз съм и ?Зингара? по душа.
Гледаш ли телевизия?
Рядко. От малка чувах баща ми да казва, че телевизията е бич на човечеството. Сега разбирам колко е бил прав. Ето, че по ирония на съдбата аз работя за нея.
В какво откриваш силата на документалното кино днес?
Все по-често по вестници и телевизии ни разказват поръчани истини, като че ли документалното кино днес е това, което се опитва да бъде, обективно и безкомпромисно.
Филмовият сюжет, който прилича на твоя живот?
Ще е интересно някой да го напише. Голяма бъркотия, световна копродукция, но independent и с малък бюджет, но с happy end. Не е много скромно от моя страна, но поне няма да е скучно.
За какво харчиш парите си?
За филмите, които правя сама, за самолетни билети, телефон и... Dolce vitta.
Мястото, където се чувстваш ти?
Под водата. Аз съм гмуркачка и мисля, че по-скоро принадлежа на подводния свят.
С какво не можеш все още да се примириш в киното?
Киното, когато е добро, ме забавлява и вдъхновява. Така е и с живота, дори когато е лош!
Последният път, когато беше щастлива?
Току-що се случи - гледам как хубаво се смееш. Щастлива съм винаги, а в изключителните случаи, когато не съм, знам, че зависи от мен да обърна това състояние. Това не значи, че нямам трудности, аз ги обичам даже си ги търся, но те, когато ги преодолееш, носят още по-голямо щастие.
Плачеш ли?
Това е вече вариететна програма. Аз съм страстна натура, чувствителна и... не мога да се спра, когато ми идва отвътре. Някой път плача дори от мирова скръб.
Що за човек си?
Току-що опитах да се нарисувам, но май използвах само положителните краски. Сега ми хрумва, че... не съм лесен човек.
Какво цениш у един мъж?
Всичко, когато е на място. Същото е и за жените. Обичам да държат на думата си, чувството им за хумор, самоиронията и да могат да ме бият под вода.
Основният ти недостатък?
Та те са много, ако знаех кой е основният, досега с пословичната си упоритост да съм го отстранила.
Кога един филм ти става скучен?
Когато е ясен.
Театър или кино?
Аз съм закърмена с театър - майка актриса, баща режисьор, детство зад кулисите. Животът в театъра е магия, а в киното - тежък труд и малко магия след това от екрана, ако се е случила.
Идеалът ти за щастие?
Щастието като състояние без зависимости и определения.
На кого искаш да приличаш?
Преди време вярвах, че трябва да се опитвам да приличам (родителите ми винаги са били мой модел и много други изключителни хора, които съм имала късмета да срещна), но разбрах, че човек трябва да открие истинското си АЗ и да го БЪДЕ. Уви, възпитават ни само да приличаме.
Настолната ти книга?
Те са винаги по-няколко и на периоди се сменят.
Трите срещи, които те промениха?
Анг Сан Су Чи, далай лама и Мохан, един модерен гуру, са само три от многото срещи. Ние се променяме непрекъснато. Някой път неприятните срещи те променят още повече или местата, на които попадаш.
Твоите три проекта, които смяташ за важни в досегашния си път?
И аз обичам числото 3. Нека ти кажа за три места - Бирма, Бразилия и Италия. Забравих още и Африка.
Как научи за наградата, която ти връчи Вацлав Хавел за филма?
По мейла, дори в първия миг помислих, че са се объркали или че в последния момент няма да ми я дадат. Тази награда е толкова престижна, надвиши и най-смелите ми мечти. Но тя дойде навреме, след 5-годишно самотно пътуване, за да потвърди, че не съм грешила. А с нея филмът получава гласност още със своя старт. В Прага беше първата прожекция, а във София е втората.
Наградите за теб са...
В случая признание за вярата ми.
Повече за филма на www.totaldenialfilm.com
