Д емократичната партия на албанците (ДПА) обяви снощи, че се връща в македонската управляваща коалиция, предаде Асошиейтед прес. Така се слага край на десетдневната криза, застрашила надеждите на Македония да бъде поканена за членство в НАТО на срещата на върха в Букурещ от 2 до 4 април.
В съобщение на македонското правителство, цитирано от ИТАР-ТАСС се казва, че лидерът на ДПА Мендух Тачи и премиерът Никола Груевски са се споразумели в следващите десет дни да бъде създадена съвместна работна група, която да изработи план за изпълнение на исканията на ДПА.
Между тези искания са на членовете на Освободителната народна армия да бъде признат статут на бойни ветерани, албанският да получи статут на втори официален език, да се увеличи броят на албанците в органите на държавната власт и местното самоуправление, а също незабавно признаване на независимостта на Косово от Скопие.
Отказът на премиера да изпълни тези искания стана причина ДПА да напусне управляващата коалиция на 14 май.
Не се съобщава дали Тачи и Груевски са постигнали споразумение за признаване на Косово, което бе едно от най-важните искания на ДПА, отбелязва Асошиейтед прес.
Правителството на Груевски води ключови преговори с Гърция - членка на НАТО, която възразява срещу името на северната й съседка Македония, заради едноименната северна гръцка провинция, напомня АП.
Преди последния рунд на преговорите за името на Македония, който трябва да се състои във вторник Ню Йорк, на преден план македонските печатни издания изваждат различията в позициите на хората от държавното ръководство за компромиса, който трябва да бъде направен, коментира БТА.
"Дневник" на челно място на първа страница под заглавието "Разкол в държавния връх?" посочва, че македонското държавно ръководство има противоположни становища по въпроса за името, а различията в позициите на премиера Никола Груевски и президента Бранко Цървенковски са съществени, а не само тактически.
Това вестникът научил от неназовани правителствени източници.
На последната среща на Груевски с Цървенковски, на която трябваше да бъдат дадени ясни инструкции на македонския преговарящ Никола Димитров за последния рунд в Ню Йорк и да бъдат обсъдени последните предложения на САЩ, премиерът повторил известната си позиция, че име за Македония не може да бъде прието без референдум.
Груевски повторил, че неговата партия ВМРО-ДПМНЕ стои на твърда позиция конституционното име на страната да не се променя.
Тази позиция, пише "Дневник", е противоположна на позицията на президента Цървенковски, който вече на няколко пъти публично изказа мнението, че в интерес на очакваното членство в НАТО, Македония може да приеме прибавка на своето име, която да не може да постави под съмнение македонската идентичност.
Все пак, смята изданието, на срещата Цървенковски не се изяснил докрай дали е за или против референдум и предложил за това да се дискутира и допълнително да бъде постигната договореност, което в правителството приемат като знак, че в крайна сметка президентът може да се съгласи за се организира референдум за името.
Близкият до опозиционните социалдемократи "Утрински весник" търси позитивното в действията на държавното ръководство през уикенда, като твърди, че преговарящият Никола Димитров бил получил точни инструкции за предложенията за изход от спора за името, направени от САЩ.
Нашите позиции са ясни, нашите аргументи са силни и напълно издържани, а на срещата в Ню Йорк отивам с точни инструкции, заявил Димитров след срещата в събота на държавното ръководство, за която печатните издания днес информират.
"Утрински вестник" напомня, че за САЩ спорът за името с Гърция е решим и въпросът трябва да бъде приключен до срещата на върха на НАТО в Букурещ на 2 април.
Изданието посочва, че според гръцките медии "Република Нова Македония" или "Нова Република Македония" са евентуалните предложения, които заедно с "Горна" биха могли да бъдат окончателно решение на спора.
В редакционен коментар под заглавие "Македония ще се самоизяде" Манчо Митевски признава, че "Македония е страна на чудесата - всичко, което в света се приема за нормално, у нас е ненормално!"
В търсене на отговор на въпроса защо за Македония е много важно да стане член на НАТО, авторът посочва две много важни неща: първо, заради присъединяването на страната под чадъра на НАТО и второ, поради приемането на универсалните стандарти в Европа и в света, които ще оставят и достатъчно пространство да се върнат загубените македонски традиционни ценности.
Представящият се като близък до управляващата ВМРО-ДПМНЕ "Вечер" твърди, че премиерът Груевски бил много сърдит на президента Цървенковскси за неговото изявление за възможността да се приеме прибавка към името, с което, според Груевски, били нарушени позициите на Македония в преговорния процес.
В същото време изданието разглежда темата за името в "мемориален" аспект, посочвайки "кумовете на името Бивша Югославска република Македония".
Те, твърди "Вечер" са сегашният президент Бранко Цървенковски, който по времето на подписването на Временната спогодба с Гърция от 1995 г. беше премиер на Македония, следван от Любомир Фръчковски, министър на вътрешните работи от 1991-96 г. и министър на външните работи до 1997г., проф. Дено Малевски , министър на външните работи от 1991-93 г., посланик на Македония в ООН до 1997 г., Стоян Андов, председател на парламента до 1996 г. и накрая Киро Глигоров- президент на Македония до 1999 г.
