За тази цел има изнамерени някои техники, трикове и полезни навици, включващи промени и в начина на живот, разбира се.
Умните лекарства
Наистина ли остаряването задължително води до отслабнала памет, забавени реакции и замъглено мислене?
Около 40-те почти всеки може да забележи някои обезпокоителни промени в умствените си способности, макар не всеки да е склонен честно да ги признае пред околните.
Това обаче е само началото на старческата деменция. И ако ви се предлагат възможности да я спрете, забавите или поне прикриете, няма ли да се възползвате от тях?
По аптеките вече се продават някои лекарства, които могат да свършат работа, а други пък са по пътя от лабораториите до пазара.
Най-популярният продукт е модафилин (modafinil). Предназначението му е да се справя с нарколепсията - пристъпите на мълниеносно заспиване в неподходящо време и/или място, които спохождат страдащите от това заболяване.
Медикаментът има добър ефект и при здрави хора. Една доза от него ще ви държи будни и концентрирани в продължение на цели 90 часа без помен от нервната превъзбуда и разсеяността, които амфетамините и дори кафето предизвикват в определен момент.
По-странното е, че ако сте лишени от сън и взимате модафинил, ще се справяте по-добре със задачите си, отколкото ако сте добре отпочинали след осем часа жизнеутвърждаващ сън.
Изследвания по поръчка на военните доказват, че хората са в състояние да стоят будни в продължение на 40 часа, после да си вземат обичайните осем часа сън, след което да будуват още няколко денонощия без това да се отрази зле на здравето им.
Публична тайна е, че модафинил се предписва не толкова на нарколептици, колкото на желаещи да останат будни по някаква причина.
По същия начин, много хора пият риталин (Ritalin), тъй като трябва да останат свръх концентрирани по време на важни изпити или решаващи бизнес-преговори.
По конвейера на фармацевтичната индустрия пристигат многообещаващи лекарства, предназначени за рецепторите на дългогодишните пушачи на тютюн и канабис, или за тези, които се нуждаят от стимулиране на паметта. Много от медикаментите за момента изглежда да нямат нежелани странични ефекти.
Ами в такъв случай, защо не минем всички на "познавателни стимулатори" (cognitive enhancers), питат от "Ню Сайънтист".
Трябва да внимаваме с каква цел го правим, обяснява Даниеле Пиомели от Калифорнийския университет в Ървин.
Той изследва канабиноидната система на тялото, за да направи емоционално по-малко натоварени спомените на хора, страдащи от пост-травматичен стрес.
Ровенето из паметта може да има нежелани ефекти, предупреждава той. Можело да се стигне дотам, че да спрем да си спомняме определени неща, без да сме го желали в действителност.
Гари Линч от същия университет е съгласен с тревогите на своя колега. Той е изобретил ампакините (ampakines) - цял клас лекарства, които променят правилата, по които действа паметта, и които са в основата на процеса на учене.
Възможно е обаче тези правила да са достатъчно оптимизирани в процеса на еволюцията и това, което сега ни изглежда като подобрение, да се окаже впоследствие скрита деградация, безпокои се изследователят.
Все пак до момента ампакините показват отлични резултати при тестовете върху маймуни, лишени от сън. Не по-зле от приматите се справят и хората, съгласили се да участват в първоначалните изпитания на медикаментите. По-възрастните се представяли на нивото на младежите.
А кой не желае това?