Г-н Чуков, преди два дни премина поредното заседание по делото срещу медицинските ни сестри в Либия, което според прогнози на наши политици трябваше да е последното преди присъдите. Съдът в Триполи обаче назначи още едно заседание по същество за събота, 4 ноември. Не смятате ли че вече става въпрос за печелене на време?
- Считам, че от либийска страна се разиграва класическото тупкане на топката, тоест печелене на време, тъй като външният натиск е огромен. Пред световната общественост не стои въпросът дали медиците ни са виновни или не.
Всички вече са убедени в невинността им. Потвърждение на това получаваме и от публикациите в чуждите медии, които наричат нашите медицински сестри директно с думите "изкупителни жертви на лошото здравеопазване в либийската Джамахария". Това е една страна, която затваря основния си институт за изследвания през лятната ваканция за 45 дни и няма кой да изследва кръв или урина.
По отношение за печеленето на време мисля, че Либия трябва даже да побърза, а не да протака случая. България все още не е член на Евросъюза и считам, че либийското правителство си дава ясна сметка, че след 1 януари 2007 г. вече ще има работа с пълноправен член на ЕС и международния натиск по делото ще се засили.
Да разбирам ли, че подкрепяте предвижданията на адвокат Бизанти, че присъдите срещу медиците ще бъдат произнесени до края на декември?
- Прогнозите на Бизанти, поне досега, са абсолютно точни. Моето мнение е подобно и считам, че преди 1 януари 2007 г. трябва да има развитие по случая.
Очевидно, либийската страна ще опита да преговаря до последния момент и да изкара максималното в своя полза. Публична тайна е, че медиците са жертви, залог в една много по-голяма игра, към която те нямат никакво отношение.
Така че, властите в Джамахирията ще опитат да постигнат в периода до Нова година договорка, която да ги удовлетворява. Разбира се, всичко това ще стане неофициално и едва ли някога детайлите около преговорите ще излязат наяве. Либийското правителство ще търси и компромиси по отношения на семействата, чиито деца са пострадали.
Какви, според Вас, ще са присъдите на медицинските ни сестри?
- Иска ми се да вярвам, че ще се стигне до договорка, но не бих се ангажирал с конкретното мнение. Предполагам, че нашите медицински сестри няма да бъдат третирани "ан блок", тоест в пакет.
Не изключвам възможността да се пристъпи с индивидуален план към всяка една от тях и в края на краищата да се окаже, че ще имат различни присъди. Вероятно някои от медиците ще бъдат освободени, тъй като така и така са държани достатъчно време в затвора. Но ми се струва, че няма да имаме радикално решение.
А допускате ли да бъдат потвърдени смъртните присъди на всички обвиняеми по делото?
- Даже и да бъдат потвърдени смъртните присъди, те няма да бъдат изпълнени и отново ще се търсят компромиси и търг, така както беше досега.
Ако все пак не се стигне до произнасяне на присъдите до 1 януари 2007 г...
- Натискът от Европейския съюз ще е огромен. Сега, ако забелязвате, няколко от средиземноморските европейски страни, които са заинтересовани да се спре притока на бежанци към техните брегове, продължават да преговарят. Дори в момента в Либия има мероприятие на италианските търговски фирми. На 29-ти миналия месец в Триполи бе открит и италиански панаир и виждаме, че интересът на Западна Европа към Либия никак не е малък. Така че, когато станем член на ЕС, положението ще бъде съвсем друго.
Какви дивиденти, според Вас, се опитва да изкара Либия от СПИН делото?
- Разбира се, че Либия освен финансови, се опитва да си изкара и политически дивиденти. Държейки като заложници нашите медици Джамахирията винаги може да ги сложи като контрабаланс на везните при преговори и в очите на света да излиза като великодушна и отстъпчива.
Както вече казах обаче времето, което остава на Либия, не е много. То ще свърши на 1 януари 2007 г.. Затова и заседанията по делото започнаха да бъдат назначавани по-начесто и динамиката на процеса се засили. Очевидно е, че това ще продължи докато от либийска страна не бъде преценено, че е постигнато максималното.
Споменахте за засилване на динамиката. Това ли е причината на последното заседание да се стигне до надвикване в залата и адвокат Георги Гатев да определи поведението на защитата на фамилиите на заразените деца като фриволно?
- Официалните либийски власти, имайки предвид режима в страната, могат да командват роднините и защитниците на децата. И ако трябва, те ще бъдат много буйни и агресивни, или пък мирни и тихи. Каквото и да е тяхното поведение, то е съгласувано и Джамахирията се опитва да го сложи и него на кантара на преговорите.
Постига се обаче и друг ефект. При подобни сцени и размирици по улиците в Либия, правителството може да каже: "Ето ние имаме желание да преговаряме и да се държим хуманно, но вижте какво искат фамилиите на заразените деца, които ние не можем да управляваме".
Освен това, подобни улични бунтове оказват влияние и във външнополитически план, защото западните демокрации са длъжни да взимат предвид подобни събития и това се превръща в солиден аргумент при взимане на едно или друго решение.
Продължавате ли да твърдите, че СПИН делото в Либия е политически процес, режисиран от полковник Кадафи?
- Да, поддържам това мнение, защото при тази пирамидална структура в Либия, Кадафи се бърка дори и в решенията, които се взимат на средно държавно ниво.
В последно време широко се дискутира ядрената политика на Иран. Дори наскоро следващият генерален секретар на ООН Бан Кхи Мун увери, че ще положи всички усилия за скорошно и мирно решение на този въпрос. Може ли проблемът с обогатяването на уран от Иран да доведе до нарастване на напрежението в близкия Изток?
- Ядрената криза в Иран се вписва в политическите пренареждания, които стават в схемата на така наречения Голям Близък Изток. Тук става дума за неща, които излизат извън отношенията Иран-Вашингтон, тъй като на практика Иран през последните години се превърна в регионална сила и има регионален геополитически код, който стои в абсолютно противоречие с американския. Това е и простото обяснението на иранската криза.
Какви са пътищата за решаване на тази криза?
- Търсене на компромис от двете страни и намиране на добри посредници. Освен Русия, в случая роля на посредник може да играе и Китай, защото страната вложи 40 млрд. долара в нефтогазовата сфера на Иран и по тази начин също е заинтересована от запазването на добрите отношения между света и Иран.
