В началото на 90-те имаше опит проблемът да се реши, като изборът бе оставен на случайността - специализантите бяха определяни с теглене на чоп. В резултат отново имаше недоволни. Защото в Париж отишли "случайни" художници.
При всеки случай изложбата е интересна по няколко причини. Първо, качеството на работите - авторите се стремят да се представят максимално добре. Второ, налице е избрано от редица други изложби и акции през годината. И трето, няма някаква концептуална или жанрова рамка, в която творбите да се опитват да влязат или обратното - да излязат.
Наред с неоспоримите избрани като Крум Дамянов, Мария Духтева, Ружа Маринска (като изкуствовед тя не е представена в изложбата), Илиян Лалев, има, естествено, и художници, чиито успех е доста странен. Вероятно при Деница Господинова е оценен жестът на задраскване на три платна, но поне за мен по-убедителни като пластически решения са съчленените кучета на Златина Костадинова, която е резерва в същата категория за млад автор. Другата резерва показва толкова слаба и банална живопис, че основателно предизвиква съмнения в обективността на журито. Същото се отнася и за представените стенописи на Ружко Челебиев, който обаче е награден.
Поредният конкурс и поредните спорове...
