Дъвките

"Мастиха" - предшественикът на днешната дъвка, е 100% гръцки продукт, познат още от античността.

Мастихата е описана от Хипократ, който хвали лечебните й свойства, особено по отношение на храносмилателната система. По-късно тя била използвана от жените за свеж дъх.

Остров Хиос, в източната част на Егейско море точно срещу турския бряг, дължи репутацията си именно на мастихата. В южната част на острова има 24 села известни като "мастихохория" или села на мастихата.

Реколтата се събира единствено на ръка в средата на ноември с ревниво пазени умения. От дърветата на мастихата се извлича жълтеникава течност, от която се приготвят тези древни дъвки.

Интересното при мастихата е, че за разлика от съвременната синтетична дъвка вкусът й не се променя дори след втория ден.

Дълго време мастихата представлявала смес от малки полупрозрачни перли, които трябвало много силно да се сдъвчат. Преди време обаче фирмата "Елма" реши да модернизира мастихата като постави познатата стара смес със същия вкус в захарна обвивка под формата на драже.

Дъвките без захар наводниха пазара още в края на 80-те години. Дъвченето на дъвка стимулира отделянето на слюнка и помага за избягването на неприятните кариеси.

Фармацевтичната промишленост разработва все повече лекарства, които се прилагат чрез дъвчене. Такъв е случаят с фармацевтичните лаборатории "Хермес" в Южна Германия, където е създаден медикамент с името "суперпеп", който помага при прилошаване по време на път.

Идеята на създателите на суперпеп е, че при прилошаването в кола например хапчетата трябва да се разтворят в стомаха и едва тогава започват да действат, докато при дъвченето активната съставка достига много по-бързо в кръвта. Дозирането също може да бъде регулирано много точно в зависимост от интервалите на приемането и интензивността на дъвченето.

Според някои специалисти обаче приложението на лекарства чрез дъвчене се ограничава засега единствено до стомашните проблеми.

Франция се нарежда на първо място в Европа по дъвчене на дъвки и на второ в света, където първенството държат американците.

Лондон обаче се нарежда сред най-мръсните европейски столици и голям принос за това имат всички, които хвърлят дъвките си където им попадне, централните улици са покрити с доста плътен слой от залепени дъвки. Когато през миналия месец ноември британското правителство обяви, че тези замърсители ще подлежат вече на глобяване, първата реакция на общественото мнение бе подчертано положителна.

За никого не е тайна, че дъвките заедно с шоколадите "Тоблерон" изпълваха представата на много българи за Запада преди повече от десетина години. Днес българинът няма къде да се скрие от заливащите го реклами на всякакви дъвки.

Но преди за него дъвката се свеждаше до "Идеал"- едно кубче, доста грапаво, обикновено бяло с доста странен вкус и непременно твърдо. Тази дъвка никога не омекваше, можеше да се дъвче и дъвче, да се залепи на някого подходящо място и после пак да се дъвче.

Децата мечтаеха за дъвките от "Кореком", а там най-често се намираха дъвки "Патокът Доналд" с шарени картинки, или дъвките по стрелбищата ? във формата на цигара, с картинка с кола. Най-важното на вносните дъвки беше, че можеха да правят балончета, постижение, което българските дъвки "Идеал" имаха значително по-късно, когато се появи специално производство "Идеал" за балончета ? розови или жълти.

Асортиментът от български дъвки по това време се допълваше от едни плоски, завити в станиол и незнайно защо посипани с нещо като пудра дъвки. Те бяха нарочени за полезни за гърлото, което караше повечето родители с охота да ги купуват.

В по-нови времена българската музикална индустрия каза думата си по отношение на мърчандайзинга като "Пайнер студио" пусна на пазара дъвки с ликовете на своите най-популярни изпълнители, среди които примадоните на попфолка.

Днес и възрастните започват да обръщат повече внимание на дъвката. В повечето случаи дъвченето замества силата на волята ? за отказване от цигари, за овладяване на нервни импулси, неприятна миризма, за избелване на зъбите. Важно е, че дъвченето не се окачествява като грозна привичка.

Вярват или не българите на всякаквите дъвки със захар или без захар, но вносителите твърдят, че ритмичната работа на лицевата мускулатура при дъвчене на дъвка повишава серотонина в мозъка и повлиява добре на настроението.