Независимо от своята фактическа слепота Елизабет Голдринг продължава да фотографира и да разглежда направените снимки. За тази цел й помага прототип на специална „зрителна машина".
В резултат на двадесет години упорита работа старши научният сътрудник в Центъра за напредничави изследвания на визуалните възприятия към Масачузетския технологичен институт е конструирала заедно със свои колеги портативно устройство, позволяващо на хората с нарушения в зрението да гледат видео, да влизат в интернет, да се любуват на фотографии и най-накрая просто да видят лицето на своя събеседник.
С тези въпроси Голдринг започнала да се занимава след като загубила зрението и на двете си очи, а доктори от Schepens Eye Research Institute с помощта на сканиращ лазерен офталмоскоп открили, че в нейните ретини са останали здрави светочувствителни клетки. Машина струва над 100 хил. долара и обезпечава проектиране на изображения директно в ретината, благодарение на което Голдринг различава демонстрираните й предмети.
„Техническите специалисти проектираха в моята ретина силуети на различни фигури и аз ги видях", така Голдринг описва своите експерименти. След това тя е поискала да се възпроизведе очертание на думата sun („слънце"). Когато Голдринг успяла да го разгледа, радостта й била невероятна: "За пръв път от много месеци видях дума!"
Скоро Голдринг се запознала отблизо с изобретателя на сканиращия лазерен офталмоскоп и те пристъпили към реализация на своя съвместен изследователски проект, стремейки се да намалят размерите и стойността на устройството. В резултат от проведените изследвания се появил настолен модел на стойност 4000 долара, позволяващ на слепи да различават монохромни образи. След това бил създаден още един настолен модел, благодарение на който хората с нарушения в зрението можели да видят цветни изображения. Голдринг признава, че в тази версия имало сериозни недостатъци, но все пак тя открила пътя към появата на днешния прототип.
„Постъпващият в квадратното устройство (с размер 13х13 см) видеосигнал се възпроизвежда върху вътрешния течнокристален панел", пояснява научният сътрудник в MTI Квин Смитвик, работещ заедно с Голдринг над създаването на зрителната машина. Връзката с устройството се осъществява чрез стандартен конектор, което означава че към него може да се включи практически всякакво оборудване, имащ видеоизход. Зад течнокристалния панел се намира ярка светодиодна подсветка. При преминаване на светлината през LCD екрана шаблонът на изображението се „отпечатва" в светлинния поток. Лещите, разположени в задната част на устройството, свеждат лъчите в една точка, след което те преминават през зеницата и попадат в ретината.
„Става дума не за увеличаване на екранната снимка и отделни детали, отбелязва Смитвик. - Ние се опитваме да заобиколим всички оптични нарушения на зрението и да осигурим попадане върху ретината на достатъчно ярко и контрастно изображение. В този случай за да го видят, е достатъчно в ретината да са останали неголям брой здрави клетки."
По мнение на Голдринг, зрителната машина би могла да помогне на хора с дегенерация на жълтото петно и прогресиращо разрушаване на ретината. Именно тези две заболявания са основни причини за слепотата. Благодарение на новото устройство Голдринг днес може да различава лица, общи детайли от външния вид на хора (например цвят на косата) и облеклото им. Без прибора зрението й стига само да разбере, че някой стои до нея.
Следващият етап от проекта за създаване на зрителна машина предвижда провеждане на изпитания сред по-широка аудитория.
„В процеса на реализация на този проект ние успяхме да получим положителни резултати, съобщи аспирантът в MTI Брендън Тейлър. - Двама други участника в изпитанията оцениха високо нашата работа. Сега в хода на тестването ни се иска да разберем при какви нарушения на зрението има смисъл да се ползва подобно оборудване... и какви усъвършенствания следва да направим в конструкцията." Голдринг, от своя страна, казва, че машината ще работи само при наличие в ретината на някакъв брой неувредени области.
„Хората не се интересуват какво именно виждат слепите, отбелязва тя. - А нас ни изпълва едва сдържано желание за визуално самоизразяване и създаденото устройство е първа крачка към тази цел."
Скоро Голдринг и членовете на нейния екип искат да проведат изпитания на зрителната машина в Института по очни болести Битем при диабетологичния център Джослин в Бостън. След доработка на устройството се планира пускането му в търговско производство, макар че още не се знае кога ще тръгне то и на каква цена ще се продават готовите модели. Стойността на съществуващия прототип без цифровия фотоапарат не надхвърля $500. Относително невисоката цена на устройството се обяснява с това, че „масовото производство на компонентите му отдавна е факт, тъй като те се ползват и за други цели".
"Запазването на възможността за визуално възприятие винаги е много важно, даже ако вие сте в състояние да се възползвате от него само за пресичане на улицата", отбелязва Голдринг.
IDG News Service, Бостън
Източник: IDG.BG
