З а пореден път се прави опит да бъде спасен един от малкото истински архитектурни бисери на София - къщата на Яблански на бул. "Цар Освободител" №18.
Както пише днес в сайта "За града" Луливера Кръстева, от Столичната община твърдят, че ще връчат предписание на покритата с тайнственост фирма, която в момента се води собственик на сградата, да започне незабавен ремонт.
Въпросът е, че ако фирмата се направи, че не чува и не разбира, ще бъде глобена... 5 хил. лв. И това изглежда е единствената мярка, която българските власти са в състояние на предприемат.
Малкият дворец, познат на повечето днешни жители на столицата като "къщата до "Ялта", е изключителен паметник на културата, който от години се руши.
Вече над 15 години е очевидно за всеки, че целта на собствениците (фирма, водеща се за кипърска) е да я докарат до състояние, в което да бъде напълно разрушена, за да построят поредния "бизнес център" - на възможно най-апетитното и скъпо място в София.
Димитър Яблански (1859-1924) е виден финансист и политик. Завършил държавни и стопански науки в Париж, учредил Народно осигурително дружество "Балкан" заедно с братята Паница през 1896 г. Членувал в Народната партия. През 1897-1899 г. е бил кмет на София, а през 1912-1913 г. - министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в кабинетите на Иван Гешов и Стоян Данев.
Неговата къща в София е построена през 1907 г. от австриеца Фридрих Грюнангер (1856 -1929). Този талантлив архитект пристига в България след Освобождението. Живее с прекъсвания в София до 1914 г. и строи най-представителните обществени сгради и елитни градски къщи в София, Варна, Русе, Разград, Кюстендил.
Той започва със североизточното крило на Княжеския дворец през 1894, където търси сходство с френските дворци от XVIII в. и виенския имперски барок. Сградата се превръща в образец за подражание в града и богати политици и финансисти в продължение на трийсетина години възлагат на Грюнангер да проектира новите им къщи.
Други негови проекти са Духовната семинария и Духовната академия, Централната синагога, Централната минерална баня (заедно с арх. П. Момчилов), Кнажеският дворец в Русе (днес Исторически музей), Мъжката гимназия във Варна и др.
Образци на жилищни сгради са къщата на българския дипломатически агент във Виена - адвоката Х. Сърмаджиев на бул. "Цар Освободител" (1903, днес резиденция на турския посланик) и къщата на Яблански, завършена през 1907.
Бароковата украса е дело на дворцовия декоратор Андреас Грайс. В цялата архитектура на сградата са видни стилови заемки от Княжеския дворец. Грюнангер влага цялото си професионално умение и резултатът е забележителен. Десет години по-късно, установявайки се в Залцбург, той построява собствен дом, почти копирайки сградата на Яблански.
След 9 септември 1944 г. къщата е национализирана и там до 1991 г. се настанява посолството на Китайската народна република. Много елементи на разкошния интериор са унищожени - в почти всяко помещение са къртени стени, за да бъдат подредени "червени" кътове с бюстове на вожда Мао Цзедун.
От 1991 г. къщата на Яблански е частна собственост. Наследниците Димитър и Васил Паница я продават на Първа частна банка. Шефовете на банката смятали да върнат блясъка и да настанят там централата си, но точно тогава фалирали. Следващият собственик - "Драфт" ЕООД е еднолична фирма, която има общи дружества и участие в предприятия заедно с банки и именити бизнесмени.
За "Драфт" през 2003 г. арх. Драгомиров направил проект за 46-метрова сграда. Столичният общински съвет спрял проекта, а възмутените собственици написали остро писмо, в което твърдят, че не са имали намерение да заличат, променят и повредят паметника на културата.
"От "Драфт" искаха само да го "обкрачат" с 15-етажен билдинг", припомня пред "За града" арх. Павел Попов, който по онова време бил общински съветник.
Точно по времето на "Драфт" започва интензивното рушене. Тогава започва и периодичното разпращане на тревожни писма от различни институции и организации до дирекции и отдели на Столичната община и на Министерството на културата.
Но и общината, и държавата не успяват да предприемат нищо сериозно в продължение на над 10 години, макар всички действията на собствениците да са в разрез със закони и наредби.
Няма следа от действия за поддръжка на къщата. Тя е изоставена и се руши. От течове по фасадите външната мазилка на места е оголена до тухла. Декоративните орнаменти около прозорците са в окаяно състояние, пукнатини по фасадата застрашават устойчивостта.
Бездомници и наркомани са опустошили интериора. Експерти твърдят, че са отмъкнати дърворезбени парапети, мраморни камини, кристални огледала, оригинални осветителни тела, богато декорирани гипсови тавани, ламперии...
Къщата е била включена в списък на сгради, заплашени от разруха, и представена на международна архитектурна изложба, но без ефект.
Сега се твърди, че още тази седмица дирекция "Контрол на строителството" щяла да разпореди на кмета на район "Средец" да връчи предписание на собствениците на имота да започнат незабавен ремонт.
"Ще дадем двуседмичен срок за изпълнение, ако не предприемат нищо, ще им се състави акт за налагане на глоба от 5000 лв., което е смешна сума за такава ценна сграда", коментира пред "За града" арх. Влади Калинов, шеф на дирекцията.
От Националния институт за паметниците на културата били вдигнали ръце. Съгласно закона за устройство на територията общината може да наложи санкция на всеки собственик, който не поддържа собствеността си в угледен вид.
С новия Закон за София е предвидено заради собственици, които нехаят за направени предписания, имотът им да бъде ипотекиран и общината да извърши ремонт, обяснява арх. Калинов.
Твърде трудно е било да се издири собственикът на сградата. Според регистъра на район "Средец" от 6 март 2007 г. имотът е собственост на "БОЛСА Консултантс лимитид"-Кипър. Фирмата е посочила за адрес "Цар Освободител" 18, което очевидно е подигравка - и с властите, и със законите.
"Ако собствениците не бъдат намерени или пък не започнат ремонт в двуседмичен срок, няма механизъм, който да ги задължи да възстановят паметника. Наредбата, по която институтът може да налага глоби, е остаряла и практически не действа", казва директорът на Националния институт за паметниците на културата арх. Георги Угринов.
Кметството все пак може да поеме ремонта срещу ипотекиране. Но била необходима огромна сума, с която, според специалистите от общината биха се ремонтирали 60 други сгради. "Затова ще се опитаме да притиснем собствениците да изпълнят ангажимента си съгласно изискванията на закона", казва арх. Калинов.
