Ние, хората от съвременното общество, рядко се сещаме за истински ценното, за важното в живота. „Забили" нос в настоящето, в суровите, забързани дни на капитализъм, ламтейки единствено за материален просперитет, ние забравяме кое е същественото, животоподдържащото и подлагаме природата и ресурсите и на безброй изпитания, като по този начин залагаме своето собствено бъдеще на карта.
Нима немският поет, драматург и историк Фридрих Шилер е грешал, заявявайки: „Това, което е вредно за природата, никога не води до добро!", или още в края на XVIII век е осъзнал истина, недостъпна за по-голяма част от съвременниците ни?! Нима модерният човек е забравил думите на великия немски поет и мислител Гьоте, който определя Майката Земя като „най-великия творец", творец, който „никога не спира своето движение, и наказва всяко бездействие"?! И нима хората са станали толкова безскрупулни, меркантилни и закостенели в своите разбирания, че не осъзнават пагубното си влияние върху планетата, не променят поне малко начина си на живот, за да спасят частица от заобикалящата ги природа?! Защото ако бездействието продължава, ако не се погрижим за Земята, балансът ще бъде унищожен и ще я загубим... завинаги!
Ежегодно изсичането на горите достига 3,7 милиона кубични метра дървесина. То е съпроводено с голямо увеличаване на въглеродния диоксид в атмосферата и унищожаването на хабитата на хиляди организми. Бавно, но сигурно разрушаваме целостта на флората и фауната на Земята. Нима не трябва да се замислим за действията си?! Нима не трябва да подадем ръка на природата?! Тези факти обаче са поредната суха статистика за модерния човек, който остава бездушен към огромните щети, които действията му причиняват. Защо вместо да стоим безучастни, не помогнем с най-лесното нещо - да разделим и рециклираме редовно боклука си, да спасим „белите дробове" на планетата! Минималните усилия и време, които ще ни трябват, ще се преродят в удовлетворение и чиста съвест, че сме направили частища добро за заобикалящия ни свят...
Но ние можем да рециклираме не само хартия, а и метал, пластмаса, стъкло... Правейки това, съхраняваме по-голяма част от ценните земни ресурси. Една рециклирана пластмасова бутилка ще захрани компютъра ни за половин час, а една стъклена ще спести електричество, нужно за една крушка да свети 4 часа... Защо тогава съвременниците ни рядко разделят отпадъците си?! Нима не знаят, че именно бездействието е равно на обричане на планетата, че именно то е задвижващият фактор на затриването на природата!
Нека заедно излезем и съберем боклука от парковете, улиците, поляните... нека живеем в един по-чист свят, защото всяки хвърлен фас, всяка пластмаса замърсява Майката Земя за стотици години напред! Стереопорът, попаднал в почвата, ще остане там за близо милион години, найлоновата опаковка -- тридесет десетилетия... Защо да скверним природата по този начин, защо вместо това не и отдадем нужното и не започнем да се грижим за нея?! Малко от съвременниците ни се запитват това, малко са онези, които обръщат внимание на изхвърлените отпадъци по улицата, които преброяват броя принтирани страници в офиса и следят колко дълго си взимат душ... Крайно време е и ние да го направим! Всеки един да го направи, защото не го прави само за околните, а и за себе си, за собствените си деца и внуци, за бъдещите поколения!
Водата е един от най-ценните природни ресурси на планетата Земя - тя е течността, която влива живот на неживото, течността, благодарение на която ние съществуваме... Но нищожен е броят на онези, които се запитват дали водата, която пием днес, утре ще я има. Безразборното и използване, продължителният душ и поливането на градината, честото миене на автомобилите и пропиляването и, намаляват количеството на тази животворна течност ежедневно. Големите строителни компании изхвърлят органичните си отпадъци в реките и така водата става негодна за употреба. А само от капка вода се нуждае онова умиращо от дехидратация в Камбоджа дете, за което водата е равна на живот. Нима сърцето ни е обвито в лед, нима материалното е затъпило всички наши морални и ценностни устои и не ни позволява да видим на какво самите ние обричаме Земята и нейните деца?!
Всичко това ще спре един ден - по един или друг начин. Единият изход е тотално замърсяване на водата, и превръщането и в неизползваема течност. Но има и друг, по-правилен, по-добър изход. Ние, хората, трябва да се обединим, да използваме по-малко вода, да организираме митинги против огромните заводи - замърсители на сладководните ни басейни. И може би чак тогава онова умиращо дете от дехидратация в Камбоджа ще има сили отново да отвори големите си, измъчени очи за един по-добър и по-справедлив живот.
Използването на автомобилите допринася много за вредните парникови емисии в атмосферата. Употребеното гориво и изпуснатите във въздуха вредни газове могат да бъдат намалени по много и различни начини. Защо не използваме велосипед по пътя си до работа сутрин?! Или още по-добре - защо не повървим пеша? Това ще повлияе добре както на природата, така и на самите нас, на здравето и тонуса ни. Други алтернативи са ползването на метрото, градския транспорт или съвместното пътуване с кола... Нека не бъдем егоисти - нека поставим собственото си удобство поне веднъж на второ място, за да спомогнем за справянето с едни от най-големите проблеми на нашето съвремие - замърсяването, парниковия ефект и глобалното затопляне!
Пестенето на електическа енергия е също изключително важно, тъй като е свързано с намаляването на замърсеността на въздуха. В повечето развити страни се използват вятърната и слънчевата енергия, които осигуряват нужното за поддържае на същия стандарт на живот като електричеството. Рядкото включване на лампите, изключването на осветлението и другите консуматори на електроенергия, поставянето на слънчеви батерии и добра изолация ще помогнат както за по-малки разходи, така и за облагодетелстване на планетата Земя! Защо тогава не използваме тези ефективни методи,неизискващи никакви усилия, защо сме толкова бездушни - все пак определяме съдбата на природата, на света, на собственото си поколение?!
Замърсяването на околната среда, глобалното затопляне, парниковият ефект, недостигът на природни ресурси и суровини са само част от проблемите от първостепенно значение за XXI век, но ние, хората, с помощта на правителството и различни екологични организации можем да спомогнем за разрешаването им. Единственото, което трябва да направим, е да „излезем" от закостенелите черупки на сивото си ежедневие, изпълнено с дребни битови проблеми, да погледнем, но не с очите, а със сърцето и душата си, да почувстваме кое е правилното, редното и да изковем бъдещето - такова, каквото го искаме за нашите деца.
Нека винаги да помним, че именно Земята е домът, който приютява и обединява всички хора, домът, който ни осигурява както жизнено важните за нашето съществуване храна, въздух, вода, така и благата, на които ежедневно се радваме. Но тя е и домът, който се нуждае от стопанин, от постоянни грижи, за да продължи да съществува и да ни закриля. Защото както констатира руският философ, писател и публицист Александър Иванович Херцен: „Природата не може да противостои на човека, ако човек не противостои на нейните закони!". Колкото по-ясно осъзнаем това, колкото по-ясно осъзнаем, че опазването на околната среда е наша основна грижа, толкова по-отзивчива ще бъде тя към нас! Нека живеем мъдро, целеустремено, следвайки правилата на Майката Природа! Нека не забравяме, че тя може да е както силен съюзник, така и могъщ неприятел!
***
И ако ти, драги читателю, си намерил себе си в идеята на това есе, не оставяй изворът на живота - Земята, да пресъхне, а се приближи и влей частица от себе си в него, за да може той да е достъпен за всеки и завинаги!
