И сторията обожава иронията около годишнините. През 1989 г. честването на годишнината от Френската революция бе засенчено от големи политически промени. Сега, 50 години след като Унгарското въстание разклати комунистическия свят, събитията, наречени от унгарският премиер най-страшното насилие в страната за последните пет десетилетия, разрушиха самодоволството от посткомунистическата стабилност и успехи.
Припомнете си антикомунистическата риторика от 1989 г. "Никакви лъжи повече". Е, днес това се завръща с пълна сила.
През 1956 г., изтеклата информация за "тайната реч" на Хрушчов, разкриваща истината за управлението на Сталин, предизвика криза в целия комунистически блок, достигайки връхната си точка с унгарските бунтове. Тази неделя фитилът бе запален от станалото публично достояние необмислено признание на премиера на тайно събрание на социалистическата партия през май:
"Лъгахме в продължение на цяла година и половина или две. Лъжехме от сутрин до вечер, та даже и нощем".
Сцените, разиграли се пред сградата на радиото в Будапеща преди 50 години и пред държавната телевизия сега, могат да бъдат объркани едни с други. Тогава студенти и националисти разкъсваха националното знаме. Сега те раздираха флага на Евросъюза. И в двата случая защитниците на режима осъждаха хулиганите и фашистите, но всеки път събитията разкриваха, че
истинската причина за взривовете на недоволство са лъжите на правителството.
През април "посткомунистическите" социалисти на Ференц Дюрчани въпреки скептицизма на гласоподавателите спечелиха отново изборите. Дюрчани обеща да извърши невъзможното за благополучието на избирателите си и да отговори на изискванията на ЕС и МВФ за данъчна неподкупност. Зад кулисите Дюрчани призна, че плановете за обратен завой са започнали да се
осъществят доста по-рано: "Направихме всичко, което бе възможно да се направи тайно... и бяхме уверени, че... онова, за което се подготвяхме, няма да стане известно през последните седмици на предизборната кампания".
Когато стана белята, пиарите на Дюрчани пробваха някои бързи маневри. Те започнаха да твърдят, че да признаеш пред избирателите си, че лъжеш, означава всъщност да кажеш истината: "Вярвайте ми. Аз съм лъжец".
Опозицията също загуби доверието на хората.
Протестиращите подиграха депутати от опозицията при пристигането им в парламента в Будапеща. В това отношение собствените думи на Дюрчани са верни: "Лъжата е престъпление на целия унгарски политически елит". За да сме честни, трябва да кажем, че това се отнася за политическия елит на всички посткомунистически страни, от България до Естония.
В действителност избиратели са неизменно лъгани от 1989 г. до днес - ето това е мръсната тайна на посткомунизма. Обещания за западноевропейско равнище на благосъстояние, стига само те да подкрепят реформаторите, бяха повтаряни отново и отново на обикновените хора на изток от Желязната завеса, а още в деня след изборите им се казваше, че сега най-важни са икономиите.
Закрепостени в диктуваната от Вашингтон и Брюксел макроикономическа рамка (отговаряща на изискванията на МВФ и критериите за хармонизиране с еврото), новите европейски политици не предлагат на своите избиратели истински избор.
Преходът от комунизъм към капитализъм не промени особено политическата риторика, най-малко в Унгария. Преди 45 години, когато Дюрчани е дошъл на бял свят, комунистическият ръководител Янош Кадар се готвеше да започне първата част от реформите за ускоряване развитието на Унгария. Оттогава те все продължават.
Полският дисидент Адам Михник се шегуваше, че "всички комунисти са реформатори",
но това се отнася и за всички посткомунисти.
Само че светлото бъдеще и обещаният просперитет за всички винаги
блещукат нейде далеч на хоризонта.
Историята на Дюрчани е класически пример за преуспял посткомунист. Като образцов млад представител на епохата след падането на комунизма той знаеше, че правителствените контакти са жизненоважни за успеха в бизнеса в условията на "свободния пазар". Когато се приватизира една социалистическа държавна икономика, от първостепенно значение е да разполагаш с вътрешна информация за това какво си струва да купиш при разпродаването "на пожар" на комунистически активи. В това няма нищо незаконно.
Просто нямаше правила. Така както преди 1989 г. съществуваше "един единствен път към комунизма", така и сега, въпреки риториката за "трудния
избор", алтернатива не се допуска. Нито вашингтонският консенсус, нито ЕС позволяват отклонение от партийната линия.
Унгарският бюджетен дефицит, равен на 10 процента от БВП, е резултат от депресивната макроикономическа политика, която увеличи огромния външен дълг и търговски дефицит на страната.
Това стана чрез поддържане на силна валута за удовлетворяване изискванията за влизане в зоната на еврото, изцеждайки при процеса малкото експортни индустрии на Унгария. Предложеното орязване на благосъстоянието ще "изяжда" по около 400 лири (евро) от средното месечно възнаграждение в Унгария.
След 1989 г. основните дисиденти и комунистите, които "изоставиха кораба", за да се присъединят към тях, съумяха да въведат "пазарната икономика" и да заемат ключовите позиции за управляването й. Масовата безработица и ограничаването на здравните услуги и социалните придобивки обрекоха хората на мизерия. Реалните заплати паднаха, а равнището на раждаемостта отбеляза срив в цяла Източна Европа. Децата, родени през 80-те години - последното поколение, появило се на бял свят при комунизма - гласуват чрез бягството си на Запад, точно както мечтаеха да постъпят родителите им.
Унгарското въстание през 1956 г. бе симптоматично за общите проблеми, ширещи се в подвластната на социализма една шеста от света.
Днешните събития в Будапеща би трябвало да бъдат знак
за кризата в "догматичния модел на пазарната икономика". При цялата риторика, че демокрацията и свободната инициатива вървят ръка за ръка, в действителност гласоподавателите установяват, че липсва всякаква възможност за избор.
Трагичното е, че демокрацията бе дискредитирана от икономическата нищета, наложена в името на догматичния пазарен модел. Дали самият
капитализъм ще остане стабилен, ако борсовите спекуланти тръгнат на бунт?
