Сега е 2009 година и Linux разработката наближава 20 години. Как гледате на изминалите две десетилетия?
Чувствам Linux като нещо естествено и не смятам, че ще отшуми. Подозирам, че ще продължавам дейностите си дълго време и все няма да дойде чувството: всичко свърши.
Не смятам да оставя разработката на ядрото на Linux, но ще оставя хората на които вярвам да вземат решения. Няма да ги критикувам, защото няма да проработи и ще им изгубя времето. Всичките сътрудници синхронизират техните git дървета с основният код и аз проверявам дали не са направили нещо ужасно, но това е рядко.
В последните години имаше много point версии отколкото основни обновления, защо става така?
Point версиите (има се впредвид 2.6.xx.xx) проработиха добре и ние добавяме нови възможности с всяко една от тях. По този начин добавяме код много бързо и понякога се губи стабилност, но затова има и стабилни издания на ядрото. Предимството е, че пускаме новости на два или три месеца. За това време доста неща променяме в сравнение с периодите на излизане на ядрото преди години.
Винаги стои въпроса кога ще изгубим нишката и ще дойдат големите проблеми със стабилността. Андрю Мортън непрестанно говори за това, че трябва да внимаваме качеството да не деградира.
Радвам се на модела с point версиите. Сигурен съм обаче, че не искам да се връщаме към начина на разработка, който разрушаваше нещата правени няколко години. За в бъдеще вероятно ще се пренареди „архитектурата“, но засега се движим добре с ядрото. Все още няма някакъв катаклизъм, който да изисква основна промяна. Можем да си правим нестабилна разработка, без да пречим на потребителите.
А старият код в ядрото,– искате ли да го премахнете?
Някои хора доста агресивно искат от нас да премахнем стар код, но аз мисля че все още има хора които го използват и трябва да го запазим. В определени случай премахваме драйвери за стари устройства.
Доста се шумя за файловите системи напоследък включително и за ZFS на Sun. Каква файлова система бихте искали да видите в Linux?
Около файловите системи се говори много. Лесно се добавят в ядрото и почти няма риск. В момента поддържаме около 35 файлови системи и доста от тях не се използват масово. Има кандидати за премахване, но все още има хора които използват определени файлови системи.
В общността на разработчиците има два лагера – хора които искат стабилност и хора които искат издания често. Крайните потребители ще им хрумнат такива неща да правят, които нито един тест не би могъл да пресъздаде, затова има конкурентен натиск.
Ако искате файловата система да е стабилна не може да бъдете завинаги в beta версия. Btrfs е в разработка, но е включена в ядрото за да могат хората да я тестват. До някаква степен Btrfs прилича на ZFS. Някои университети използваха ZFS като модул в Linux. Но голямото нещо, което Sun направи със ZFS е, че са добри с PR и маркетинг. Има други проекти които искат да направят това което направи ZFS.
Преди няколко години бяхте принуден да смените системата за контрол на версиите за разработката на Linux и се появи Git. Как върви Git проектът?
Аз искам всичкият ми код да бъде отворен, но ще използвам най-добрия инструмент за тази работа. Bit Keeper бе най-добрия инструмент и по това време алтернативите не ставаха за нищо. Когато алтернативите са толкова зле ще използвам собственически код. Той е обратната страна, но какъв друг избор имах? Хей, аз обикновено правя презентациите на PowerPoint.
В крайна сметка BitKeeper предизвика твърде много проблеми и си казах, че няма да използвам система за контрол на версиите докато не се появи друга подходяща. Използвал съм CVS в миналото и знам твърде много за да я мразя. И няма да използвам Subversion, защото има същите фундаментални проблеми като CVS. В светът на отворения код има някои малки проекти. Mercurial се появи по същото време когато и Git. И двете системи вървяха паралелно имаше и още една наречена Bazaar. Проектът, който най-много ми хареса се наричаше Monotone. Доста от нещата ми харесваха, но и много имаше, които не ми допадаха, едно от тях бе производителността.
Отне ми две седмици да се справя с Git, който бе неизползваем за останалите хора. Потребителският интерфейс бе нещо, което само аз бих харесал. След две седмици обаче Git направи нещо което CVS и Subversion не могат – направи сливане коректно, с историята и с всичко. И ми отне две години след това да стане използваем и да има интерфейс, който да могат да ползват хората.
Ако имате правилната идея може да направите нещата добре, но отнема време да се доизкусури. В последните няколко месеца проектите започнаха да минават на Git. Perl е един от тях.
Едно от нещата, които ми харесват в Git и съм доста горд с него е, че структурата на данните е проста. Това е добре дефиниран модел на данни. Има Git обвързани проекти, като графични обвивки, например Eclipse IDE. И ако идвате от Windows света, където хората ползват TortoiseSVN има за вас и TortoiseGit. Тези хора казват искаме Git, но ние сме Windows разработчици и не искаме команден ред.
Има стотици Linux дистрибуции, в последно време Ubuntu, OpenSUSE и Fedora обсебиха пространството. Смятате ли, че това ще продължи и новата нетбук мания ли ще е начина да стигне Linux до хората?
Неимоверно много работа трябва да се свърши за да създадете дистрибуция. Причината за съществуването на стотици е начина за лесно създаване, но ако искате да бъдете лидер и да представяте нов код, тестване и Q&A ще трябва да положите огромни усилия. Всичко зависи от това колко потребителя искате да покривате и е неразумно да има твърде много огромни дистрибуции. Ubuntu израстна изненадващо бързо и може и да се случи отново да има подобна дистрибуция.
Аз използвам Fedora поради исторически причини. Имам и едно EeePC, на което преинсталирах моя собствена дистрибуция, така че съм грешния човек за въпроса. Разбира се повечето хора не биха искали да се занимават с подробности при инсталирането и конфигурирането.
В първата фаза на нетбук манията сме и има някои проблеми. Орязания интерфейс бе проблема на първите нетбуци. Надявам се следващото поколение, че ще е доста по-мощно. Работих по ядрото на Linux на нетбок и не бе толкова ужасно. Екранът е твърде малък, но вече може да се вземе евтин добър лаптоп. Преди няколко години ако ви трябваше малък ноутбук цената бе двойна. Нетбук манията промени играта.
Доста десктоп операционни системи имат проблем с малките екрани. Не може да натиснете бутона OK защото е някъде извън екрана. Екраните станаха малки като на телефони и тук Google Android се явява достоен съперник за нетбуците. Вероятно Android „ще порасне“ вместо десктоп системите да „се свият“.
Linux на телефони обаче е трудна работа, поради многото рестрикции, но наистина се зарадвах когато Nokia пуснаха Qt под LGPL лиценз.
Какво мислите за Windows 7 и периодите на Microsoft за разработка на операционни системи?
Много хора казват че Windows 7 е по-добър от Vista. Microsoft могат да имат огромно PR предимство като хората ще сравняват новата версия с Vista и мисля, че е добре, така че „ангелите ще пеят отново“ както правеха като се сравняваше Windows 95 с Windows 3.1. Може би Microsoft направиха това с цел.
Смятам че Microsoft разбраха, че периода на разработка на Vista е много голям и ще бъде лудост да го направят отново. Две годишен период на разработка е твърде много. Трябва да отделят операционната система от приложенията и да я пуснат по-скоро.
За Linux 6 месеца са твърде недостатъчни. Всичките парчета, които се събират заедно след това се очаква да бъдат стабилни, но винаги се появят изненади и 6 месеца е кратък период когато се събират много пакети. Годишно излизане на нова версия е логичен период за направата на цяла дистрибуция.
Трудно е за комерсиална компания като Microsoft, която иска от хората да плащат за издание, да прави обновление всяка година. Apple правят по-бързи обновления но и променят по-малко във всяко издание. Това не е проблем за отворения код докато е безплатен софтуер, но това е едно от нещата които Microsoft трябва да балансира. Те искат от хората да наемат софтуера, но потребителите не искат това. Ако сте правили разработка над 5 години и сте направили много промени това рефлектира зле върху потребителя. Цената за „болката“ която трябва да понесе е твърде висока в сравнение с цената на операционната система, което кара хората да не бързат с upgrade.
Много от нещата които направиха Microsoft успешна през 90-те отминаха. Има причина поради, която хората мислят, че не са толкова успешни вече, но все пак аз все още нямам бизнес модел за Linux!
KDE претърпя огромна промяна при излизането на версия 4. Появиха се доста архитектурни промени и съответно това предизвика негативни мнения. Като KDE потребител как бихте коментирали?
Бях KDE потребител. Видях, че KDE 4.0 е катастрофа и преминах на GNOME. Мразя факта, че десният ми бутон не прави това което искам да прави. Целият модел „счупи всичко“ е неприемлив от потребителите и те могат да изберат да използват нещо друго.
Осъзнавам причината за появата на версия 4.0, но смятам че са я направили зле. Толкова много промени има, че си е направо „полуизпечено“ издание. Може и да се окаже правилния избор накрая. Ще пробвам KDE отново, но подозирам че не съм единствения, който са изгубили.
Получих обновлението през Fedora и имаше несъответствия между KDE 3 и KDE 4.0. десктопът не бе толкова функционален. Ще я прегледам отново когато преинсталирам следващата машина, което се случва на всеки 6 -8 месеца.
Хората около GNOME говорят също за огромни промени, така че може би ще поема и по друг път.
Смятате ли, че 2009 ще е годината на Linux?
Правя изявления водещи до спорове без да мисля много. Няма да кажа, че годината ще е на Linux за да не бъде самоизтъкване. Но вижте какво направи Firefox и как настъпва при Windows. Важно е проекти като Firefox и OpenOffice.org да разпространяват идеите на свободния софтуер навсякъде. Те работят на различни платформи и един проект не трябва да бъде обвързан с даден платформа. Хората разбират, че когато могат да избират платформа е по-добрия вариант, от колкото наложеното от пазара решение да се избира приложение спрямо платформа.
При справедлив пазар Linux ще има доста повече време за съревнование.
Източник: IDG.BG
