Културните теми в печата днес - 21.03.2002 г.

З�з �здата на стила ритъм енд блус от 90-те години Терънс Трент д'Арби ще пристигне у нас на 23 март, за да зарадва феновете си в България, съобщава "Стандарт". Певецът ще бъде придружен от брат си, който му е личен асистент. Към тях ще се присъедини и още един музикант с кадифен глас. За гостите лично ще се грижи Ина Григорова. Звездата е настоял менюто му да включва билков чай, лимонови резенчета, мед и минерална вода. Преди седмица Терънс Трент д'Арби отбеляза 40-годишнината си, а малко преди това смени името си на Сананда Майтрейа. На раздаването на наградите на музикалния канал ММ на 23 март в зала 1 на НДК той ще изпълни две парчета от новия си албум Wild Card. В България певецът идва по покана на списание 1, което ще има своята премиера на 23 март.

Световноизвестният пианист и диригент Игнат Солженицин пристига за пръв път у нас. Синът на големия руски писател и дисидент Александър Солженицин ще свири на 5 април в зала "България". Под диригентството на Росен Миланов там ще звучат творби на Бах, Моцарт и Стравински.
Солженицин-младши е роден през 1974 г., когато баща му, изгонен от Русия, се преселва във Върмонт, САЩ. По време на 20-годишното изгнание на семейството Игнат завършва консерватория и от 1993 г. е главен диригент на Филаделфийския камерен орекестър, пише "Новинар".

Първото гостуване на легендарния оркестър на Дюк Елингтън, чийто диригент е внукът на композитора Пол Мърсър Елингтън, спечели конкуренцията с останалите музикални прояви миналата седмица. Така "Сега" коментира концертът от миналата седмица на знаменитите американци. Но това е обяснимо - кога друг път българският меломан ще има възможност да чуе на живо прочутия оркестър? Или пък ще се почувства герой от американски филм за времето на сухия режим?

С изпълненията си виртуозните музиканти успяха да превърнат зала 1 в типичен нюйоркски клуб от 30-те години на миналия век, пък макар и само за два часа и половина. Липсваха само димът от цигарите и контрабандното уиски. Оркестърът впечатли не само с виртуозно владеене на инструментите, невероятна сработка, премерено поведение (усещането, че си в "Котън клъб" бе наистина много силно), но и интелигентното развитие през годините. Представените пиеси звучаха в духа на отминали времена, но не и като извадени от нафталина. Новите им аранжименти бяха майсторски пипнати, така че запазваха усещането за автентичност, доближавайки се максимално до съвремието.

И дотолкова успяха, че излизайки от НДК, човек очакваше да попадне сред нюйоркско задръстване с ретроавтомобили, мъже с димящи пури и борсалино и дами във вечерни рокли и пера по главите. Уви, посрещна го само сивият мрак на нощна София, пише "Сега".