В подкрепа на тезата за умишлено престъпление с цел финансово облагодетелстване бяха цитирани суми, които са получавали или са щели да получат обвиняемите, както и номер на банкова сметка на Кристияна Вълчева в България, където според обвинителя са постъпвали парите на организаторите. Прокурорът се позова на самопризнанията на Нася Ненова, че инжектирайки децата, не е знаела, че ги заразява със СПИН, а е смятала, че прави тестове на ново лекарство.
Аргументите и констатациите на професорите Люк Монтание и Виторио Колици въобще не бяха застъпени в прокурорската пледоария, предаде още БНР от процеса. Медицинската й обосновка бе базирана изцяло на заключенията на либийските експерти, според които заразяването е било умишлено причинено.
След прокурорската пледоария съдът изслуша гражданските обвинители. Адвокатът на родителите на заразените деца продължи да настоява, че става въпрос за външен заговор, и поиска докладът на професорите Монтание и Колици да отпадне като доказателство, тъй като бил непълен и по думите на самите експерти се налагали още изследвания до окончателното установяване на истината.
Поддръжникът на гражданския иск поиска по над 10 млн. долара обезщетение за всяко от заразените деца, които според неговите обвинителни тези са 426, съобщи по-късно БНР. Така общата сума на иска надхвърля 4 млрд. долара. Той направи и паралел с делото "Локърби", като подчерта, че за него Либия е била принудена да плати огромни обезщетения и принципът за равенство трябва да се прилага навсякъде по света.
Защитниците на българските медици Пламен Ялнъзов и Осман Бизанти от своя страна поискаха кратко прекъсване на делото, за да се изяснят по-подробно изразените досега становища на прокурора и вносителя на гражданския иск. Става дума за искането на обвинението делото срещу мъчителите да бъде отделено и по него да се води друг процес, както и за медицинското аргументиране на тезата за умишлено заразяване само с показанията на либийските експерти, без да се вземат предвид заключенията на професорите Монтание и Колици. Съдът е решил в паузата да се проведе и още едно закрито заседание по обвинението за нерегламентирани сексуални контакти. Пледоариите на защитниците на българите бяха отложени за 22 септември.
Смъртна присъда бе поискана от прокурора и при процеса в Либийския народен съд през 2001 г. Тогава обвинителят се аргументира, че в Бенгази е извършено тежко престъпление за заразяване на либийските деца със СПИН, че има заговор на вражески разузнавателни сили, целта на който е да се подкопае сигурността на Либия и ролята й в арабския свят, че в този заговор умишлено са участвали палестинският лекар и шестимата български медици. Новината за поисканото тежко наказание за българите дойде на 16 юни 2001 г., когато бе денят за размисъл преди парламентарните избори.
Либийският народен съд обаче не произнесе присъда срещу шестимата български медици и в началото на 2002-ра прати делото в по-низша наказателна инстанция, тъй като нямало доказателства, че обвиняемите са извършили умишлено заразяване.
