В Германия следят с особен интерес един съдебен процес. Пенсионната възраст в страната бе фиксирана на 67 години. Беше приет и закон срещу възрастовата дискриминация.
На фона на всичко това граждански пилоти внесоха жалба във Франкфурт, защото им забранили да работят след 60-годишна възраст. Трима пилоти събраха кураж да се изправят срещу авиокомпания "Луфтханза".
Те отказват да излязат в пенсия преди 60 години, както е записано в правилника. Основният им аргумент е гласуваният миналото лято закон срещу възрастовата дискриминация.
Събитията са следени с изключителен интерес от асоциация, бореща се срещу този тип злоупотреби.
Нейният председател Хануш Швайцер споделя, че е това е много важен процес, защото ще покаже до каква степен може да се прилага новият закон, дали могат да бъдат оспорени колективните трудови договори.
В крайна сметка ще разберем и дали законът е в полза на работещите, отбелязва Швайцер.
Аргументите на "Луфтханза" са, че не може да се посяга на колективните трудови договори, изготвени съвместно със социалните партньори. Според тях пилотите имат право да се пенсионират между 55 и 60-годишна възраст.
Синдикатът "Кокпит" има 4 хил. членове. Синдикалистите смятат, че трябва да се помисли от гледна точка на сигурността. Маркус Киршнек е ръководител полети и представител на синдиката.
Според него пилот на повече от 60-годишна възраст не представлява автоматично заплаха. Но
рисковете от инфаркт или други болести след 55 години са напълно реални
"Нито един застраховател в Европа не би наел пилот на повече от 60-годишна възраст. Затова ние настояваме излизането в пенсия на пилотите да става при по-добри финансови и социални условия", обяснява той.
Протестиращите пилоти не са съгласни с това твърдение и смятат, че става дума за дискриминация. Процесът срещу "Луфтханза" обаче може да разкрие и още нещо.
В сравнение с други страни като Франция, Англия, Ирландия, Швеция, Германия е доста назад в борбата срещу дискриминацията. Затова процесът във Франкфурт е емблематичен.
Дискриминацията може да бъде не само възрастова, но и расова. Такава съществува в Сърбия. Дискриминация срещу ромите в страната се наблюдава както на ниво заетост, така и в сферата на образованието.
Като се има предвид, че безработицата в Сърбия варира между 40 и 60%, 600-те хиляди роми са напълно изключени от системата. Работодателите не ги забелязват.
В Сърбия няма да срещнете ром пощальон или служител на банка, представител на това малцинство, да не говорим за продавач в магазин. Изключение са някои части на страната, където ромското население преобладава.
Ромите, които са 8% от сръбското население, са жертва на расизъм, защото са смятани за некомпетентни, нечестни и нечисти. При тези условия
за тях е почти невъзможно да си намерят работа
Друга причина за безработицата сред това малцинство е ниското им образование.
Тук също може да се говори за дискриминация, защото държавата, която принципно трябва да осигури образование за всички, не го прави.
И така ромите, които все пак работят, са наети в службите по чистота на големите градове и най-вече в Белград.
Да не забравяме и блестящите музиканти роми. Единственият позитивен елемент от тази мрачна картина е преводът на ромски език на Закона за достъп до информация.
Различните квоти за прием на момичета и момчета
в почти всички висши училища предизвикаха недоумение у представители на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека.
Такива квоти няма в страните членки на ЕС. Асоциацията сезира Комисията за защита от дискриминация, защото се нарушава равнопоставеността на половете.
Квотната практика е в противоречие не само с европейските конвенции, а и с конституцията, със закона за защита срещу дискриминация, приет от българския парламент.
На практика обаче тя съществува. Конкретният сигнал за дискриминация визираше приема в специалността "Българска филология" на Софийския университет, където по държавна поръчка се приемат 40 момчета и 70 момичета.
Разделението засяга именно държавната поръчка, за която се плаща само семестриална такса. Традиционно това се случва и в други специалности, и в други университети.
30:40 е съотношението между момчета и момичета в една от най-престижните специалности - "Международни отношения".
У нас разделянето на полове в държавната поръчка усложнява приема на момичетата в университетите, защото в действителност
при хуманитарните специалности за едно място се борят повече момичета, отколкото момчета
А при показани еднакви резултати на изпитите, момчета и момичета са класирани по още един критерий - пол.
Специално университетите излизат с тезата, че се съобразяват с характера на професиите и така квотният принцип при прием не позволява количествено превъзходство на единия пол в дадена професия.
Това очевидно не работи, защото въпреки квотите в хуманитарни професии като педагогика, филология, феминизацията е факт. В техническите професии пък е обратното.
Техническият университет в София беше съден за прилагане на квотен принцип. При последната кандидатстудентска кампания университетът премахна квотите.
Според представители на висшето училище, промяната не се отразила особено на броя на момичетата и момчетата. Мнозина смятат, че промяната ще се наложи от броя на студентите, което ще бъде приоритет в бъдеще за висшите училища.
