"Първоначално Първанов е привлечен с конкретна цел за работа по подготовката на СМ (бел. ред. - секретно мероприятие)... След провеждането на редовни срещи с лицето и допълнителното му изучаване същият е привлечен за по-нататъшна работа от името на органите на ДС.
Проведена му е вербовъчна беседа, на която Първанов прие сътрудничеството с готовност и разбиране."
Така започва историята на агент Гоце в Държавна сигурност. Годината, в която в Първо главно управление на ДС постъпва предложение за откриването на дело на секретен сътрудник на сегашния президент Георги Първанов, е 1989 - месец преди краха на комунистическия режим. Време, в което по върховете на тайните служби със сигурност са знаели, че преходът започва.
Контакт с Първанов е осъществен през март същата година като научен сътрудник в Института по история на БКП. Далеч преди първата среща с него ДС проучва дали може да бъде привлечен за секретен сътрудник. Първанов е проверен в милицията, за вражески елементи в обкръжението му и в системата ВЕГА-1, която съхранява данните за всички сътрудници на службите. В бланките за проверка става ясна целта -
Вербовка, разработка постъпване на работа в МВР.
Според докладна записка от папката "Гоце" първата среща на президента с бъдещия му водещ офицер е на 29 март 1989 г. Подготвеността на Първанов по македонския въпрос прави добро впечатление на ст. лейтенант Цвятко Цветков* и той стига до заключението, че "същият има готовност и желание да работи за органите на ДС".
Към препоръките Цветков прилага и професионална автобиография на Първанов, предадена му "лично от Георги". Следват срещите на агент Гоце, вече в зората на демокрацията, с водещия му офицер. За тях свидетелстват отчитаните квитанции за "почерпка". Справки за естеството на разговорите обаче липсват.
Следващият документ в "т.нар. папка "Гоце", както я нарича самият Първанов, е чак от времето на правителството на Беров - лятото на 1993.
Тогава майор Кънчев, бивш началник на 14-и отдел на ПГУ-ДС*, вече служител на "демократичната" Национална разузнавателна служба (НРС), предлага делото "Гоце" да бъде свалено в архива. Инструкцията е при поискване да се дава отговор "лицето е свободно".
Според Методи Андреев, председател на предишната комисия по досиетата, това означава, че сътрудникът е изчистен от стари ангажименти и може да бъде вербуван от други управления на ДС.
"Папката е доста поизмачкана, видимо ползвана многократно, но, слава богу, запазена... Тя съдържа информация за мен и нищо друго - нито ред, нито знак от мен."
Това бяха думите на Първанов, когато преди година, в началото на кампанията по преизбирането му за президент, трябваше да признае, че в архивите на НРС има данни за агентурното му минало.
В публичната си изповед държавният глава разказа за изпълнението на една-единствена задача и подчерта, че не е знаел за намесата на ДС в нея. "Става дума за задача, която ми беше възложена от ръководството на института по искане на МВнР. (...) Но нека да е ясно, уважаеми госпожи и господа, дори да знаех, че подготовката и издаването на тази книга е с участието на българското разузнаване, аз пак бих го направил", заяви тогава Първанов.
Той се въздържа да спомене, че изданието, което има предвид, е книгата на Методи Димов "Габеро" (изд. 1991 г.) по вечно горещия за някои учени македонски въпрос, а само каза, че авторът бил известен емигрант и истински български патриот.
По думите на Първанов в края на работата по изданието служителят е направил едно непонятно за него предложение за зачисляването му на отчет.
"Без да се случва абсолютно нищо. Без да има никакъв факт. Разработката е закрита."
Въпросът е доколко може да се вярва на президента.
В действителност разработката за
Секретен сътрудник Гоце
е продължила четири години, през които той, видно от документите, е контактувал с различни представители на ДС и им е предавал "кратки информации".
Освен за книгата има данни, че Първанов е споделял впечатления от Конгреса по балканистика (1989 г.) и по поръчка на ДС е писал статия за вестника на македонската патриотична организация в Канада.
Според председателя на сегашната комисия по досиетата Евтим Костадинов (БСП) президентът може и да не е знаел, че работи за ДС. Тогава обаче се търси обяснение за едновременното стечение на обстоятелствата, че той има агентурно име, автобиографията му е в службите, водещият му офицер говори за вербовъчна беседа, а при закриването на делото "Гоце" са описани и досега неспоменавани ангажименти.
Ден след публичното изваждане на всички документи за секретен сътрудник Гоце лидерът на ДСБ Иван Костов заяви, че липсват 36 страници и това е видно от преномерирането.
По думите му прочистването е станало само преди четири месеца - на 27 март, за което удостоверяват печати, а последното пипане в папката е било съвсем наскоро.
Тази информация бе потвърдена от члена на комисията по досиетата д-р Валери Кацунов (от квотата на ДСБ) и от Екатерина Бончева (излъчена от БНС).
Архивите на Първо главно, където е бил зачислен Първанов, се съхраняват в НРС, което е на подчинение на самия президент. До редакционното приключване на броя нямаше коментар от службата дали казаното от Костов е вярно и защо се е наложило папката "Гоце" да бъде отваряна малко преди новата комисия по досиетата да започне работа.
"Много от папките, които идват при нас от НРС, са разшивани, а документите са преномеровани", обясни още Кацунов. Комисията е изпратила официално питане по проблема до шефа на разузнаването Кирчо Киров.
"Действително изпратихме подобно запитване, но не по конкретното дело", каза шефът на комисията Евтим Костадинов.
Той обаче отказа да потвърди изнесените данни: "Не отричам твърденията на г-н Костов, но не мога да разбера откъде той има такива сведения."
Бившият депутат от БСП заяви още, че не влиза в задълженията на комисията да проучва по същество агентурните дела: "Законът е достатъчно ясен - от нас се иска да проверим дали има данни за принадлежност или не."
Е, данни за принадлежност на президента има. Но, изглежда, някой е забравил да ги върне в папката.
*Това не е известният бивш зам.-директор на Шесто управление на ДС и главен секретар на МВР Цвятко Цветков
**14 отдел на ПГУ-ДС е "Културно-историческо разузнаване". Той е създаден по повод честванията на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Неговата цел е била да открива и придобива от чужбина предмети, които имат отношение към българската история
Екипи
В работата си като държавен глава Първанов е имал за съветници 12 агенти на ДС. Двама от хората му в екипа още не са проверени - това са Венцислав Димитров и Иван Иванов. Петима от бившите кадри на ДС сега са изпратени посланици: началникът на кабинета на Първанов Андрей Караславов в Гърция, секретарят по външната политика Георги Димитров в Сърбия, колегата му Златин Тръпков в Холандия. Друг бивш външнополитически секретар - Никола Карадимов, е в Норвегия, а бившият директор на дирекция "Протокол" Атанас Павлов - в Лихтенщайн.
Петър Стоянов е имал четирима агенти в екипа си, а Желю Желев - петима. Бившият вицепрезидент генерал Атанас Семерджиев, издал заповед за унищожаване на досиетата, е бил агент Славейче, съдържател на явочна квартира.
