С амо през август в аптеките в страната бяха открити няколко фалшиви лекарства. Инспекторите от Изпълнителната агенция за лекарствата (ИАЛ) засякоха некачествен антибиотик и нередовни партиди хапчета за отслабване.
От здравното министерство пък предупредиха, че в сексшоповете се продават таблетки и гелове, които не са регистрирани у нас.
Те са представени като хранителни добавки, но съдържат активни субстанции на медикаменти.
Фалшифицирането на лекарства е
много доходен бизнес
По данни на Световната здравна организация около 10% от световния пазар е зает от фалшификати.
Според ИАЛ търговията с нередовни препарати в България е по-малка - около 7-8% от продажбите в аптеките и болниците, което обаче означава, че българите дават около 80-100 млн. лв. годишно за хапчета, които не само че не ги лекуват, но могат и да им навредят.
Според закона за лекарствата фалшиви са всички препарати, които не отговарят на изискванията за производство и търговия на медикаменти в България.
В тази група влизат и продукти, при които е засечено несъответствие на съдържанието с обозначеното на опаковката.
Вчера директорът на ИАЛ д-р Емил Христов разпореди до 48 часа от аптеките и складовете да бъде изтеглен некачествен антибиотик гентамицин (Gentamicin - VETPROM sol.inj. 40mg/ml - 2ml x 10, парт.№020206), производство на "Ветпром" - България, защото съдържанието не отговаря на изискванията.
Преди десетина дни пак ИАЛ блокира и няколко партиди нередовни хапчета за отслабване "Ксеникал" (Xenical) на производителя "Хофман - Ла Рош".
Експерти от Министерството на здравеопазването пък откриха преди седмица, че в магазините за еротични аксесоари масово се разпространяват лекарства, без да имат разрешение за продажба у нас.
От ведомството предупредиха, че употребата на тези продукти може да бъде
опасна за здравето
и посъветваха хората да не ги купуват.
Засечените препарати са таблетките камагра и ловегра, както и геловете "Камагра", "Ловегра" и "Апкалис".
Те се продават като хранителни добавки, но направените лабораторни анализи са показали, че съдържат съставките на известните лекарства за полова мощ виагра и циласил.
Министерството предупреди и за още една опасна хранителна добавка - хрущял от акула. Тя се продава на капсули и е опакована от американската фирма "Ен Би Ти Ай".
Употребата й може да доведе до хранително отравяне, като рискът за децата и възрастните хора е най-голям.
Според Росен Казаков, изпълнителен директор на Сдружението на фармацевтичните производители в България, нарушенията са два вида.
За индустрията фалшифициране означава, че даден медикамент се произвежда от нерегламентиран производител.
Такъв беше най-нашумелият случай миналата година с ампули с марката на "Софарма", които се оказаха пълни със сироп за кашлица.
Това е глобален проблем, затова към Европейската комисия са сформирани работни групи, които започнаха борба с фалшификатите, поясни Казаков.
Другите нарушения са свързани с несъответствия при начина на производство. Тогава от Изпълнителната агенция по лекарствата разпореждат съответните партиди да се изтеглят от аптеките и от складовете и да се унищожат.
У нас
най-често се фалшифицират българските лекарства
на "Актавис" и "Софарма". Доскоро се имитираха най-вече таблетки ацетизал и аналгин.
Проблемът е, че престъплението може да бъде засечено, но извършителите се доказват трудно, затова досега няма осъдени. В страната има 75 официални производители.
Още по-трудно е да се контролират нелегалните медикаменти, които обикновено се продават в градовете и селата близо до границата и са обект на куфарна търговия.
Предпоставка за появата на фалшиви лекарства създава и възможността в рамките на ЕС да се прави паралелен внос, при който препаратите могат да се преопаковат и да се пуснат на пазара от фирма, която не ги произвежда.
Новият закон за лекарствата, който е в сила от тази година, увеличи няколко пъти санкциите за производителите, вносителите и търговците на неразрешени за продажба медикаменти и глобите вече са от 25 хил. лв. до 50 хил. лв.
Един от начините да се заобиколи строгият контрол при регистрацията на лекарствата е препаратите да се продават като хранителни добавки, защото режимът за тях е само разрешителен.
Те могат да стигнат до аптеките, без да се изследват предварително, само като се регистрират в Министерството на здравеопазването.
Хранителните добавки, витамини и минерали не се контролират от агенцията за лекарствата освен в случаите, когато се твърди, че те лекуват заболявания.
