А роматът на храната може би има връзка с продължителността на живота, предполагат американски учени от медицинския факултет на Вашингтонския университет.
Те установили, че червеи, които на практика били лишени от обоняние в лабораторни условия, живеят 29% по-дълго от своите събратя, които не били използвани за целите на науката и безобидно си душили наоколо. При това дълголетниците похапвали доста обилно.
Дали е така и при хората? И ако е така, означава ли това, че в името на дълголетието ще трябва
да се лишим от половината удоволствие на трапезата?
Количеството храна доказано има връзка с дълголетието. Убедителни данни от последните години показват, че ограничаването на калорийния прием значително увеличава шансовете за по-дълъг живот. Как обаче при червеите става така, че хем похапват, хем живеят до дълбоки старини?
Лабораторните червеи от вида Caenorhabditis elegans са изключително удобни обекти за изследване. Те имат сравнително кратък живот, което дава възможност на учените да натрупат статистически значими резултати. Освен това тези животинки имат само 1031 клетки (докато в човешкото тяло са стотици милиарди) и целият им генетичен код е разчетен.
C. elegans е помогнал доста за разгадаването на някои тайни на дълголетието. Това е и причината преди три години учените да предприемат мащабно изследване на действието на широк спектър вещества върху продължителността на живота.
Най-изненадващо веществото етосуксимид (което е антиепилиптичен лекарствен препарат) увеличило в смайващи мащаби жизнения път на лабораторните червеи. То блокирало обонятелната им способност без това да се отрази на апетита и обичайния хранителен режим на C. elegans. (Едно от страничните действия на лекарствените препарати за хората е загубата на обоняние.)
Защо доброто обоняние тласка опитните животинки тъй бързо към старостта
Обяснението е, че в отговор на химичните сигнали на изобилната храна метаболизмът на червейчетата се настройва така, че те да я излапат по-бързо, съответно растежът и развитието им се ускорява, което неминуемо е свързано и с по-бързото остаряване.
Обратно, когато нервната им система не получава сигнали за храната, метаболизмът им се забавя и въпреки че поемат същото количество храна, бавната скорост на биохимичните реакции ги запазва жизнеспособни по-дълго време.
