Свързват цветното ни зрение с третото око на гущер

С пособността ни да виждаме цветно вероятно е еволюирало от механизъм, подобен на т. нар. "трето око" на петнистата игуана от рода ута, твърдят изследователи от института "Джон Хопкинс" в мартенския брой на сп. "Сайънс".

Този вид гущери, широко разпространен в пустинните области на Западна Северна Америка, притежават петно на челото си, чрез което различават два цвята - син и зелен. Всъщност петното представлява струпване на нервни клетки, които използват два типа молекулни сигнали, за да усещат светлина.

Подобен механизъм на виждане имат най-просто устроените животни, като раковините например, но така също и по-сложно устроените - като нас хората. Ето защо учените предполагат, че фоточувствителните клетки от третото око на гущерите е липсващо звено в еволюцията на светочувствителния ни апарат от по-низши организми.

Нервните клетки, отговорни за цветното ни зрение, са известни като "колбички" или фоторецептори. Всяка една от тях притежава само един тип пигмент - червен, зелен или син. Цветен образ е налице, след като други нервни клетки в ретината и мозъка ни сравняват сигналите, които идват от трите различни типа колбички.

При третото око на гущерите всяка клетка фоторецептор е снабдена с два пигмента - зелен и син. Според учените, когато гущерът вижда с третото си око синя светлина, това задейства молекула, наречена "густдуцин" (gustducin). Тя е много подобна на молекулата, откривана в човешките фоторецептори, а така също и в обикновените, странични очи на гущерите.

Когато влечугото вижда с третото си око зелена светлина, зеленият пигмент в клетките задейства друга молекула, наричана "Go" или "G-other". Тя се среща при светочувствителните клетки на раковини и други безгръбначни, което показва, че този молекулен сигнал е еволюционно най-древен.

Макар молекулите "густдуцин" и "Go" да са доста подобни, те задействат физиологически противопоставени един на друг молекулни процеси. Докато в отговор на синята светлина и "густдуцина" нервните клетки се самоизключват, то при зелена светлина и активиране на "Go" молекулата те се включват.

Особено интензивно този странен механизъм действа на разсъмване и при здрачаване. Учените предполагат, че той представлява един икономичен начин влечугите да се ориентират за това приблизително кое време на деня е.

Оказва се, че някои видове жаби и риби също имат подобно петно на челото си, което играе ролята на третото око при гущерите. Изследователите от института "Джон Хопкинс" се надяват с тяхното изучаване да обяснят по какъв начин у нас хората са се появили пръчиците и колбичките в ретината - чувствителните към светлината нервни клетки, благодарение на които фактически виждаме.