П резидентът на САЩ Джордж Буш е в Източна Азия на обиколка из района, която включваше и участие във форума за Азиатско-тихоокеанско сътрудничество.
Един от основните елементи на неговия дневен ред, независимо къде се намира и с кого разговаря, е Северна Корея.
В момента очевидно има някакъв напредък към подновяване на блокираните от месеци шестстранни преговори по ядрената програма на КНДР.
След постигнатата през септември 2005 г. договореност между участниците в преговорите САЩ обявиха, че следващата стъпка е да бъдат идентифицирани ядрените обекти на Северна Корея, да се състави пълен списък на инсталациите, материалите и други свързани с ядрената програма компоненти, както и да бъда изготвен конкретен график за инспекции и пълно ликвидиране на ядрената програма на Пхенян.
Вашингтон намекна, че ако в това направление не бъде постигнат напредък до лятото на 2006 г., подновяването на преговорите едва ли би имало смисъл.
За КНДР идентифицирането и инспекцията на ядрените обекти не бе приемлив ход.
Освен това сметките на Северна Корея в банки в Макао са замразени, затова Пхенян обяви, че няма да се върне на масата за преговори докато санкциите не бъдат вдигнати.
Всъщност финансовите санкции
имаха ефект единствено върху севернокорейския елит
и имаха много по-голямо политическо въздействие от общите санкции, които са въведени от доста дълго време.
Опитите, извършени от Северна Корея с балистични ракети през юли бяха сигнал, че Пхенян говори сериозно, когато настоява за "размразяване" на банковите сметки.
Китай също изрази мълчаливото си одобрение за извършването на ракетните експерименти - независимо че официално твърдеше точно обратното, като начин да събуди интереса на Вашингтон към шестстранните преговори (и към ролята на Китай като посредник).
Съмнителният успех на ракетните експерименти обаче, както и все по-сериозните проблеми, с които Вашингтон се сблъсква в Ирак, накараха САЩ да не бърза много да седне на масата на преговори.
Затова ядреният опит, извършен на 9 октомври, трябваше наистина да разтърси САЩ.
За Пхенян това бе последната карта в колодата - но елитът, който съставлява ядрото на режима, болезнено усеща резултата от финансовите ограничения и реши да направи
демонстрация на сила, за да сплаши Вашингтон
и да го накара да отслаби хватката.
Китай официално осъди действията на КНДР, а слабата реакция на САЩ предостави на Пекин възможността да подготви почвата за нов рунд от преговорите и да се представи като спасител на здравия разум и сигурността в региона.
За Китай ядреният опит на КНДР бе рискован план, но той в крайна сметка успя да накара САЩ веднага да се обърнат към Пекин за съдействие в укротяването на Пхенян.
Но нито Китай, нито Северна Корея наистина имат намерение следващият кръг на преговорите да доведе до прекратяване на дейността на КНДР в ядрената област.
Докато САЩ са насочили почти цялото си внимание върху Ирак, ядреният проблем остава прекалено добър инструмент, за да се решат Пекин и Пхенян да се откажат от него. А сега намеренията на Северна Корея стават още по-ясни.
Режимът с готовност ще пристъпи към масата за преговори, за да може да предприеме и
задкулисни разговори с Вашингтон за вдигане на банковите санкции
Това е истинската причина Пхенян да се съгласи да започне да преговаря отново.
Северна Корея не разполага с план, който да обсъжда, а още по-малко да приеме, за конкретни стъпки за прекратяване на ядрената си програма.
Пхенян предвижда подход на две нива към подновяването на диалога. На тактическо равнище това са основните проблеми, свързани с процедурната страна на нещата, както и въпросът със замразените банкови сметки.
На това равнище ще се обсъжда и един чисто семантичен въпрос - ще бъде ли наричана Северна Корея "ядрена държава" или не. Пхенян иска да се сдобие с това определение, а Вашингтон не е съгласен.
Но както обикновено се случва, когато се спори за формулировки, в крайна сметка вероятно ще се стигне до
взаимно приемлив и двусмислен компромис
На стратегическо равнище Пхенян вече няма намерение да се отказва от ядрената си програма.
Северна Корея вече извърши експеримент с ядрено взривно устройство. И макар че резултатите от този експеримент съвсем не са убедителни, фактът, че такъв експеримент е направен вече не може да се пренебрегне.
КНДР вече пресече линията, а реакцията на това бяха няколко по-остри думи, заплашително размахване на пръст и налагането на селективно прилагани санкции върху някои луксозни стоки.
Пхенян вече стъпи на площадката, където си играят големите и няма намерение да се връща при малките.
Онова, което Северна Корея иска, е същото, както и преди - официален мирен договор и пълно дипломатическо признаване от САЩ. Само че сега има и нов елемент: КНДР иска да я приемат в ядрения клуб.
Вашингтон не е готов да приеме тези условия. Затова преговорите ще се влачат, ще стигат до задънена улица, и в крайна сметка ще завършат без резултат.
Но докато все пак има преговори, или поне слухове за преговори,
Пхенян и Пекин ще разполагат със средства за оказване на натиск
А докато Вашингтон е изправен пред очевидно неспасяема ситуация в Ирак, САЩ ще имат много малко свобода за маневриране, тъй като са неспособни, от военна гледна точка, за по-решителен отговор, и в същото време по политически съображения не могат да си позволят да се оттеглят от преговорите.
